О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 86
гр.София .19.11. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 474/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А”ООД, гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат И от САК срещу решението на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 47/18.03.2008 год., постановено по гр.дело № 1116/2007 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, 1 състав от 30.03.2007 год. по гр.дело № 1351/2005 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на опорно-двигателния апарат-БУЛ-ПРО”Е. , гр. С. на основание чл.79 вр. с чл.82 и чл.258 ЗЗД сумата 16 204,08 лева, представляваща обезщетение за вреди – стойност на източено котелно гориво от резервоар, намиращ се в района на болницата, настъпили в резултат на неизпълнение от страна на „А”ООД на задълженията му по сключения договор за охрана от 01.01.2005 год., както и съответните лихви и съдебни разноски.
В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, едностранчиво и неаргументирано е интерпретирал фактите по делото, като е кредитирал единствено показанията на свидетелите на ищеца, което е довело до погрешни крайни изводи и необоснованост на поставения съдебен акт. Навеждат се доводи, че не е доказана твърдяната кражба, тъй като не е разкрит деецът на престъплението, нито е установен по безспорен начин произходът на процесната липса на гориво.
В допълнителна молба от 29.05.2008 год. жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовавайки се на допуснатите процесуални нарушения от въззивния съд във връзка с преценката на доказателствения материал по делото и тълкуването на съдържанието на клаузите на договора за охрана на процесния обект касаторът сочи, че същественият материалноправен въпрос е свързан с приложението на разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Поддържа становище, че правилното решаване на поставения въпрос във връзка с начина на тълкуване на договора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба „С”Е. , гр. С. чрез процесуалния си представител адвокат Р от САК изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания за неправилност на въззивното решение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; разрешаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение от 29.05.2008 год., наведените от жалбоподателя доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалната разпоредба на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Твърдяното нарушение на посочената процесуална норма, изразяващо се в необсъждане в цялост на събрания по делото доказателствен материал и направената от решаващия съд преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретното дело /включително извършеното тълкуване на съдържанието на договорните клаузи на процесния договор във връзка с обхвата на охраняваните обекти в района на болницата/ са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице когато произнасянето на съществен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснотата на правната норма. За точното прилагане на закона – в случая разпоредбата на чл.20 ЗЗД не е налице необходимост от тълкуване, тъй като не се касае за неясна норма или за непълнота на закона, която да налага задължително тълкуване. Като е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърдението си какво е значението на разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 47/18.03.2008 год., постановено по гр.дело № 1116/2007 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: