О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 140
гр.София, 08.12.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 597/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б”О. , гр. С., подадена ч. процесуалния му представител адвокат В. В. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 111/15.07.2008 год., постановено по т.дело № 671/2008 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 19.02.2008 год. по ф.дело № 579/2007 год., с което е уважен предявеният от М. В. Б. от гр. С. иск по чл.74 ТЗ и са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците на ответното О. , проведено на 06.11.2007 год. за изключването му от дружеството и извършеното по този повод преразпределение на дяловото му участие в капитала между останалите съдружници.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че неправилно апелативният съд е приел, че не е спазена процедурата по изключването, тъй като ответното дружество е връчило своевременно на изключения съдружник писмена покана за насроченото на 06.11.2007 год. ОС, в която е посочен дневния ред, както и нарушенията, даващи основания за неговото изключване. Изтъква доводи, че при изписване датата на връчване на поканата е допусната фактическа грешка като вместо 26.10.2007 год. е вписана датата 26.11.2007 год., която грешка съдът е следвало да съобрази при постановяване на решението си. Изтъква се още, че поканата е връчена в срока предвиден в чл.29 от дружествения договор, който е спазен, тъй като се изчислява съобразно разпоредбата на чл.33 ГПК/отм./.
Като основание за допускане на касационно обжалване в допълнително изложение касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на постановеното решение с постоянната практика на Върховния касационен съд във връзка с начина на изчисляване на срока за връчване на поканата за ОС и приложението на чл.33 ГПК/отм./. Към изложението са приложени четири определения на Софийски градски съд, постановени по частни производства по реда на чл.213-218 ГПК/отм./, както следва: по ч.гр.дело № 232/2000 год., ч.гр.дело № 334/2000 год., ч.гр.дело № 1091/2002 год., ч.гр.дело № 440/2000 год. и ч.гр.дело № 728/2001 год. – всички по описа на Софийски градски съд, както и решение от 05.11.2007 год. по гр.дело № 75/2007 год. на Софийски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба М. В. Б. от гр. С. излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/т.3/.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск по чл.74 ТЗ и са отменени атакуваните решения на ОС на съдружниците на „Б”О. , проведено на 06.11.2007 год. Направен е извода, че взетите решения са незаконосъобразни, тъй като дори да се приеме, че поканата за събранието е връчена в срок, не е спазена процедурата във връзка с отправено писмено предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ до ищеца относно изключването му от дружеството.
В тази връзка същественият материалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, е свързан с необходимостта от отправено писмено предупреждение до съдружника, чието изключване предстои, а не въпросът за начина на изчисляване на срока на отправената до него покана за насроченото ОС на О. , както погрешно се поддържа в подадената касационна жалба. Поставеният от касатора въпрос е важен, но не е съществен, тъй като не е решаващ за крайния извод на съда относно незаконосъобразност на взетите решения поради неспазване на предвидените от закона изисквания във връзка с процедурата по изключването.
Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.3 ТЗ, съдружникът може да бъде изключен само след като бъде своевременно писмено предупреден, че е извършил конкретно посочените нарушения, като целта е да бъде уведомен, за да съобрази поведението си, да подготви защитата си пред ОС и да противопостави своите аргументи срещу отправените му обвинения. В тази връзка предвиденото от закона изискване е едно от условията за законосъобразност на процедурата по изключването и неспазването му води до незаконосъобразност на взетите решения. Предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ трябва да бъде конкретно и недвусмислено, като се посочи точно в какво с състои неправомерното поведение на съдружника; кога е извършено нарушението и в какво се изразява и т.н. Отправената покана за събранието по чл.139 ТЗ не може да се счита за писмено предупреждение до съдружника, поради което не замества задължението за отправяне на писмено предупреждение предвидено в императивната разпоредба на чл.126, ал.3 ТЗ.
В случая въззивният съд е приложил точно цитираната разпоредба, като е приел с оглед данните по делото, че ищецът не е получил писмено предупреждение за изключване, а поканата за събранието не може да замести липсата на такова писмено предупреждение. В този смисъл обжалваното решение е в съответствие с постоянната практика на ВКС по поставения съществен материалноправен въпрос, изразена в решения: № 1219/04.10.1999 год. по т.дело № 559/1999 год., № 1070/10.06.2002 год. по т.дело № 1956/2001 год., № 1503/28.11.2003 год. по т.дело № 579/2003 год., № 1230/25.11.2004 год. по т.дело № 1682/2003 год., № 854/06.11.2007 год. по т.дело № 480/2007 год., № 455/04.06.2008 год. по т.дело № 99/2008 год. и много други.
С оглед на изложеното не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът не сочи конкретно несъответствие на обжалваното решене с практиката на ВКС, нито данни за противоречиво разрешение на поставения въпрос от съдилищата в страната. Приложените съдебни актове са неотносими към поставения съществен правен въпрос. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното въззивно решение, това са пороци, касаещи правилността на постановения съдебен акт и представляват основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав № 111/15.07.2008 год., постановено по т.дело № 671/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: