О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 70
гр.София 06.11.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 331/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д”О. , гр. С., подадена чрез процесуалния му представител а. Я. Христов от САК срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 628/28.01.2008 год., постановено по гр.дело № 959/2007 год. С това решение апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Хасковския окръжен съд № 94/16.07.2007 год. по гр.дело № 62/2007 год. в частта му, с която е уважен предявеният от ищеца-касатор срещу „Д”ЕО. , гр. Х. иск по чл.431, ал.2 във вр. с чл.97, ал.1 ГПК/отм./, като е прието за установено, че вписаните въз основа на невзето решение на ОС на ответното дружество промени по партидата му с решение № 3390/14.12.2005 год. на Старозагорския окръжен съд /във връзка с прехвърляне на дружествени дялове от „Д”О. и освобождаването му като съдружник, преобразуване на дружеството от О. в ЕО. с едноличен собственик на капитала „С”О. , промяна на наименованието, седалището и представителството, приемане на нов устав и др./ са несъществуващи обстоятелства, след което въззивният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск по съображение, че липсва правен интерес за ищеца да води този иск, тъй като няма качеството на съдружник в дружеството.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че апелативният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.398б, ал.3 ГПК/отм./ като е приел, че членственото правоотношение на съдружника-длъжник е прекратено с връчването от съдия-изпълнителя на изявлението на взискателя и не е необходимо изрично решение на ОС на дружеството в тази насока.
В допълнителна молба жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като поддържа, че неяснотата на текста на чл.398б, ал.3 ГПК/отм./, чието съдържание е възпроизведено в текста на 517, ал.3 от действуващия ГПК създава възможност за противоречивото му тълкуване и прилагане от съдилищата. Позовава се и на т.3 от чл.280, ал.1 ГПК, като навежда доводи, че правилното разрешаване на повдигнатия съществен материалноправен въпрос във връзка с начина на прекратяването на членството в О. при насочване на изпълнението върху дял на ограничено отговорен съдружник-длъжник е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „Д”ЕО. , гр. Х. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Въпреки процесуалната допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, поради което искането се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/т.3/.
С обжалваното решение апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният от ищеца-касатор срещу ответника иск по чл.431, ал.2 във вр. с чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и е признато за установено вписването на несъществуващи обстоятелства с решение № 3390/14.12.2005 год. по ф.дело № 439/2003 год. на Старозагорския окръжен съд, като е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска като предявен при липса на правен интерес на ищеца. Прието е, че ищецът е загубил качеството на съдружник в ответното дружество и прекратяването на членствените му правоотношения са настъпили от момента, когато на 30.04.2004 год. по реда на чл.398б, ал.3 ГПК/отм./ съдия-изпълнителят е връчил на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и последващи действия на ОС на дружеството в тази насока са ирелевантни. По делото е безспорно установено, че в производството по чл.398б, ал.3 ГПК/отм./ „Д”О. е погасило дълга на съдружника „Д”О. до размера на паричната равностойност на неговия дял в дружеството, изчислен по балансова стойност към 30.04.2004 год., с което е удовлетворено вземането на неговия кредитор „ПСИ”О. по образуваното изп.дело № 2041/2003 год. на Казанлъшкия районен съд. При тези фактически данни е направен извода, че за ищеца липсва правен интерес да атакува последващите вписвания в търговския регистър, в т.ч. липсата на взето решение от ОС за изключването му като съдружник, поемане на дела му от другия съдружник, преобразуване на дружеството в ЕО. и останалите вписани обстоятелства с иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./.
С оглед данните по делото и приложението на нормата на чл.398б, ал.3 ГПК/отм./ поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е в кой момент се прекратява членството на ограничено отговорен съдружник, върху чиито дялове в дружеството е насочено принудително изпълнение за погасяване на негов дълг и необходимо ли е последващо решение на ОС на съдружниците за освобождаването му от дружеството. Този въпрос въззивният съд е решил позовавайки се на текста на закона и решение № 26/09.02.2007 год. по т.дело № 520/2006 год. на ВКС-І т.о.. В конкретния казус съдът не е допуснал нарушение на закона и правилно е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим.
С оглед на изложеното, неправилно е поддържаното от жалбоподателя становище, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – въззивният съд не е решил изложения въпрос в противоречие с практиката на ВКС, включваща задължителната практика отразена в тълкувателни решения, решения на ОСГК на ВКС и ОСТК на ВКС, както и решенията на тричленни състави на ВКС постановени по новия ГПК. Такива данни в случая не са налице и затова не следва да се допуска касационно обжалване на това основание.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Преди всичко касаторът не е посочил конкретни решения на Върховния касационен съд, на които според него атакуваното решение противоречи. Цитираното в жалбата решение № 948/10.12.2007 год. по т.дело № 560/2007 год. на ВКС-ІІ т.о. макар и постановено по спор между същите страни няма нищо общо с поставения съществен материалноправен въпрос, тъй като касае иск по чл.431, ал.2 ГПК относно вписани несъществуващи обстоятелства през предходен период /с решение № 2221/23 юни 2003 год. по ф.дело № 439/2003 год. на Старозагорския окръжен съд/ когато все още „Д”О. е бил съдружник в „Д”ООД. Липсва посочване и съответно – представяне на решения на други съдилища, обективиращи противоречиво решаване на поставения съществен материалноправен въпрос, а както беше вече изложено, той е решен при съобразяване с цитираното решение на тричленен състав на ВКС-І т.о., постановено по аналогичен казус във връзка с приложението на нормата на чл.398б, ал.3 ГПК/отм./.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитието на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му с оглед отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване, за да възприемат друго, какъвто не е настоящия случай. За точното прилагане на закона – в случая разпоредбата на чл.398б, ал.3 ГПК/отм./ не е налице необходимост от тълкуване, тъй като не се касае за неясна норма или за непълнота на закона, която да налага задължително тълкуване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС-Търговска колегия счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Пловдивския апелативен съд № 628/28.01.2008 год., постановено по гр.дело № 959/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: