О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 9
гр.София 10.01.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 748/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р”ЕООД, гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адвокат И от АК-Видин срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд № 159/01.07.2008 год., постановено по гр.дело № 78/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Видинския районен съд № 749/06.11.2007 год. по гр.дело № 1430/2007 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на едноличен търговец С. С. П. с фирма „С” от гр. В. сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договорени и изплатени от възложителя, но неизвършени от страна на изпълнителя строително-ремонтни работи на покрива и фасадата на сграда, намираща се в гр. В., ул.”Ц” № 3 ведно със следващите съдебни разноски в размер на 400 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, не е изложил доводи относно направените от ответника възражения, че е извършил възложените му СМР съгласно договора, както и относно липсата на категорични доказателства, че процесните СМР са извършени от друга строителна фирма, предвид обстоятелството, че представеният приемно-предавателен протокол от 17.03.2007 год., съставен между възложителя и „С”ООД, гр. В., е оспорен от ответника.
В допълнително изложение жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, позовавайки се на противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата относно съществения материалноправен въпрос, свързан с дължимостта на претенцията за обезщетение при неизпълнение на договорно задължение като посочва решение № 128/29.12.1982 год. по гр.дело № 104/1982 год. на ОСГК, както и невлязло в сила решение № 42/02.07.2008 год. по г р.дело № 553/2007 год. на Видинския окръжен съд. Поддържа становище, че правилното решаване на делото е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец С. С. П. с фирма „С”, гр. В. не ангажира становище по допустимостта на касационната жалба и основателността на направените в нея оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й допустимост, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважена претенцията за обезщетение за неизпълнение на договорени и заплатени предварително от възложителя СМР на покрива и фасадата на процесната сграда, като в резултат на конкретна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е приел, че действителният размер на вредите се изразява в изплатените на друг изпълнител суми за извършването на договорените между страните ремонтни работи.
Видно от съдържанието на касационната жалба, наведените от жалбоподателя доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдяните процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на касатора за наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за отговорността за обезщетение при неточно изпълнение на договорно задължение, тъй като цитираното в жалбата решение № 128/29.12.1982 год. по гр.дело № 104/1982 год. на ОСГК е неотносимо към настоящия спор. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни решения /поне две на брой/ по граждански дела по съществен правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. В случая жалбоподателят не конкретизира същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за изхода на спора, а посочва най-общо, че това е въпроса за наличието на предпоставките за възникване на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение. Разрешаването на този въпрос е изцяло в зависимост от установените факти по делото, които са различни за всеки отделен случай и разрешаването му се влияе от конкретните доказателства по делото. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за допустимост за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон. Що се отнася до приложеното към касационната жалба решение на Видинския окръжен съд № 42/02.07.2008 год. по гр.дело № 553/2007 год., на което се позовава касатора, твърдейки наличието на противоречива съдебна практика, това решение не е влязло в законна сила и касае съвсем различен правен спор /макар и между същите страни/, свързан с дължимостта на възнаграждение претендирано за извършването на ремонтни работи, различни от договорените СМР на същия обект.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд № 159/01.07.2008 год., постановено по гр.дело № 78/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: