О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
гр.София,10.06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 110/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД”Б”АД, гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е. Щ. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-Г състав, постановено на 05.06.2009 год. по гр.дело № 3712/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 58 състав от 23.06.2008 год. по гр.дело № 20134/2007 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ЗПАД”Б”, гр. С. срещу Ч. И. Г. от гр. С. иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху претендираната главница за разликата над присъдените 213,32 лева до предявения размер от 2 033,94 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с действуващата нормативна уредба въззивният съд е присъдил мораторна лихва по отношение вземането за изплатеното обезщетение на застрахователя по регресния иск срещу делинквента, считано от датата на поканата, вместо от датата на деликта както предвижда чл.84, ал.3 ЗЗД.
В допълнителното си изложение касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно – началният момент за начисляване на мораторната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение вземането за обезщетение на застрахователя суброгирал се в правата на увредения по застраховка „гражданска отговорност” срещу причинителя на вредата. Позовава се на приложените към касационната жалба съдебни решения, както следва: по гр.дело № 1022/2000 год. на ВКС-ІV г.о., по т.дело № 544/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., по гр.дело № 2086/1966 год. на ВС и по гр.дело № 11152/2002 год. на СРС /за последното липсват данни, че е влязло в сила/.
Ответникът по касационната жалба Ч. И. Г. от гр. С. не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от съда въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Предмет на въззивното производство е вземането на застрахователя за обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД на установеното парично задължение на ответника-делинквент /присъдено като дължимо по главния иск/ за периода от датата на изплащане на обезщетението до отправената покана за доброволно изпълнение. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за мораторна лихва за посочения период за разликата над присъдените 213,32 лева до претендирания размер от 2 033,94 лева. Прието е, че вземането на застрахователя срещу делинквента произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” е обезщетил пострадалия. Тъй като не е установен срок за изпълнение на посоченото задължение, причинилият вредите водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована, изпада в забава по отношение претенцията на застрахователя от датата когато е бил поканен. Направен е решаващия извод, че преди датата на получаване на поканата ответникът не е бил в забава и не дължи мораторна лихва за този период.
С оглед данните по делото и изложението в касационната жалба поставеният материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора е от кой момент застрахователят може да претендира мораторна лихва върху паричното си вземане на основание чл.407, ал.2, изр.второ/отм./ТЗ, респ. чл.81 ЗЗ/отм./ и чл.19, ал.1, т.2 от Наредбата за задължителното застраховане/отм./ срещу застрахования делинквент.
По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като даденият в решението отговор е изцяло в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС. Съгласно р. № 48/30.04.2009 год. по т.дело № 677/2008 год. на ВКС, ТК, І т.о., вземането по регресния иск срещу причинителя на вредите произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД, поради което и на основание ал.2 от посочената разпоредба на закона, застрахованият ответник изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В тази връзка мораторната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху претендираното парично вземане започва да тече от момента на получаване на поканата за доброволно плащане, какъвто е извода и на Софийски градски съд. Цитираното решение на ВКС е постановено по реда на чл.290 от новия ГПК и представлява задължителна съдебна практика по поставения материалноправен въпрос, на която обжалваното решение не противоречи. По тази причина не следва да се обсъждат представените от жалбоподателя решения, съдържащи по негово твърдение различно разрешаване на изложения въпрос, тъй като евентуалните противоречия в практиката на съдилищата са преодоляни с посочената нова практика на ВКС. По тази причина не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на всичко изложено дотук и на основание чл.288 ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-Г състав, постановено на 05.06.2009 год. по гр.дело № 3712/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: