О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр.София, 29.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 25/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 488/14.10.2008 год., постановено по в.гр.дело № 728/2008 год. С това решение апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 40/19.06.2008 год. по т.дело № 22/2008 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу Н. ч. “Т”/в ликвидация/, гр. П. иск по чл.431, ал.2 във връзка с чл.97, ал.1 ГПК/отм./, с който се иска да бъде прието за установено вписването на недопустими и несъществуващи обстоятелства с решение № 513/06.03.2007 год. по ф.дело № 847/1997 год., изразяващи се в назначаване на ликвидатор и определяне срок за ликвидация на прекратеното с влязло в сила съдебно решение читалище-ответник, след което е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес за ищеца да води този иск.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, които сочат, че ищецът има значителен материален интерес да води иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, тъй като се явява ответник по предявени от читалището срещу О. имуществени искове. Навеждат се доводи, че погрешно е тълкувана от регистърния съд нормата на чл.27, ал.3 от Закона за народните читалища, която предвижда да се впише служебно в регистъра само прекратяването на читалището, но не и назначаване на ликвидатор и определяне срок за ликвидация.
В допълнителното си изложение към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа становище, че е налице съществен правен въпрос за наличие на правен интерес за О. да води иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на приложеното към жалбата решение № 416/14.03.1962 год. по гр.дело № 248/1962 год. на ВС-І г.о.
Ответникът по касационната жалба Н. читалище”Т”/в ликвидация/, гр. П. не ангажира становище относно допустимостта на касационната жалба и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в жалбата основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решене. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В тази връзка твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличие на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на О. П. по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за установяване, че с решение № 513/06.03.2007 год. на фирмено отделение на Окръжен съд П. по ф.дело № 847/1997 год. е извършено недопустимо вписване на ликвидатор и определен срок за ликвидация на прекратеното Н. ч. „Т” евентуално, че вписаните обстоятелства са несъществуващи, след което въззивният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. Прието е въз основа на данните по делото, че ищецът който е трето лице по отношение на охранителното производство няма правен интерес да води иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./.
При тези данни поставеният от жалбоподателя съществен процесуален въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС се свежда до наличието на правен интерес, представляващ абсолютна процесуална предпоставка за третото неучаствувало в охранителното производство лице да води иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./.
По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното в допълнителното изложение към касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд не е решил съществения процесуален въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, която включва ППВС при действието на ЗУС, тълкувателните решения на ОСГК и ОСТК при действието на ЗСВ, както и решенията на тричленни състави на ВКС, постановени по новия ГПК в сила от 01.03.2008 год. В съответствие с ТР № 1/06.12.2002 год. по т.дело № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС Пловдивският апелативен съд е приел, че наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Разрешаването на този въпрос, обаче, е в зависимост от установените факти по конкретното дело, които са различни за всеки отделен случай. След извършена преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил решаващият извод, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като ищецът, който е трето лице по отношение на охранителното производство, не доказва наличие на правен интерес за предявяването на иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ по отношение извършеното въз основа на постановеното решение на ОС-П. вписване по партидата на прекратеното Н. ч. „Т”, гр. П.. Неуспешен се явява опитът на касатора да обоснове правния си интерес с наличието на висящи съдебни спорове, по които той се явява ответник, поради което вписването на ликвидатор и срок за ликвидация на прекратеното читалище-ищец не рефлектира негативно в правната сфера на О. .
Неоснователни са и наведените доводи за връзка между вписаните обстоятелства и очакван значителен имуществен интерес за О. предвид евентуалното бъдещо разпределение на имуществото на прекратеното ч. , тъй като наличието на правен интерес се преценява към момента на предявяването на иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, а не с оглед друг произволно взет момент. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост представляват касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на всичко изложено дотук, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Както вече беше посочено, въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с цитираната практика на ВКС. Неправилно е позоваването на приложеното към жалбата решение № 416/14.03.1962 год. по гр.дело № 248/1962 год. на състав на І-во г.о. на Върховния съд, което в случая е неотносимо, тъй като касае конкретен правен спор във връзка с отказ от наследство, който е различен от настоящия спор.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 488/14.10.2008 год., постановено по в.гр.дело № 728/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: