О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр.София, 09.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 545/2010 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. а. за п. /като правоприемник на А. за държавни вземания/, гр. С. срещу определението на Варненския апелативен съд № 134/17.03.2010 год., постановено по в.т.дело № 149/2010 год., с което е прекратено производството по отношение на подадената от агенцията въззивна жалба срещу решението по гр.дело № 230/2009 год. на Шуменския окръжен съд в частта му относно отхвърления иск по чл.45 ЗЗД и е заличена същата като въззивник и трето лице-помагач в процеса на страната на ищеца Държавен фонд „З”, гр. С. по предявените солидарно срещу В. А. К. от гр. В. П. и „В”О. , гр. Б. обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане същото да бъде отменено и делото да се върне на Варненския апелативен съд за разглеждане на подадената от НАП въззивна жалба.
Ответниците по частната жалба В. А. К. от гр. В. П. и „В”О. , гр. В. П. ч. процесуалния си представител адвокат Ж. Ж. от АК-Шумен поддържат, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ответникът по частната жалба ДФ”З”, гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното определение Варненският апелативен съд е прекратил производството по подадената от АДВ/сега НАП/ въззивна жалба срещу решението на Шуменския окръжен съд от 04.12.2009 год. по гр.дело № 230/2009 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ДФ”З” иск за солидарно осъждане на ответниците В. К. и „В”О. да заплатят на основание чл.45 ЗЗД сумата 18 778,50 лева – обезщетение за вреди, изразяващи се в направени от АДВ разноски по изп.дело № 2* по описа на ЧСИ Д. З. рег. № 876 и е заличена агенцията като въззивник и трето лице-помагач на страна на ищеца. Прието е, че АДВ е процесуален субституент на ДФ”З” в изпълнителния процес и в това си качество няма място като страна в исковия процес. Прието е също, че привличането й от първоинстанционния съд като трето лице-помагач в процеса е неправилно, тъй като липсва възможност за предявяване на евентуален обратен иск между помагача и подпомаганата страна.
Така постановеното определение-предмет на подадената частна жалба е неправилно.
Действително, съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, АДВ представлява ДФ”З” само в изпълнителния процес и действува като процесуален субституент при условията на процесуална суброгация по отношение вземанията на фонда срещу физически и юридически лица, за които има издаден изпълн.лист по чл.27, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. В случая, обаче, предмет на образуваното гр.дело № 230/2009 год. по описа на Шуменския окръжен съд освен предявените от ДФ”З” искове за 192 575,29 лева-главница /представляваща подлежаща на връщане субсидия по програма САПАРД за неизпълнение на договор № 1* от 23.02.2004 год./ и за сумата 85 902,27 лева-мораторна лихва върху посочената главница / която има субсидиарен характер/, ищецът е предявил срещу двамата ответници иск по чл.45 ЗЗД за сумата 18 778,50 лева, представляваща направени разходи по изп.дело № 760/2008 год., с която сума фондът счита, че е увреден, тъй като следва да ги за плати на АДВ. Посочената претенция няма характер на частно държавно вземане по смисъла на цитирания специален закон – ЗПЗП, а е предявена като обезщетение за непозволено увреждане по общия текст на чл.45 ЗЗД и по отношение на този иск не съществува пречка за привличането и участието на агенцията като трето лице-помагач по делото на страната на ищеца. В това си качество АДВ има процесуалното право да обжалва с въззивна жалба пред апелативния съд постановеното първоинстанционно решение, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска на ДФ”З” по чл.45 ЗЗД за сумата 18 778,50 лева, независимо от факта, че ищецът не е подал въззивна жалба срещу решението в тази част. Както беше посочено, искът по чл.45 ЗЗД за обезщетение за разноски е различен от този по ЗПЗП и помагачът има интерес да обжалва съдебното решение предвид отношенията му с ищеца, който го е привлякъл. Що се отнася до основателността на този иск, това е въпрос по съществото на спора.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на ВКС-ТК счита, че следва да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на апелативния съд за разглеждане на подадената от АДВ/сега НАП/ въззивна жалба, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на Варненския апелативен съд № 134/17.03.2010 год., постановено по в.т.дело № 149/2010 год.
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за продължаване на процесуалните действия във връзка с подадената от А. за държавни вземания въззивна жалба с вх. № 1* на регистратурата на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: