О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр.София, 03.02.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 778/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х”А. , гр. Р., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л. М. от АК-Русе срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 102/07.05.2009 год., постановено по т.дело № 709/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд № 29/29.07.2008 год. по т.дело № 6/2007 год. в осъдителната му част, апелативният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу „П”Е. , гр. Р. иск по чл.55, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.367-чл.379 ТЗ за възстановяване на надвзети суми поради тарифиран празен пробег на автомобилите в размер общо на 32 995,80 лева, представляващи част от изплатената цена за извършени превози на товари през периода месец януари – месец август 2006 год., както и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 2 935,78 лева за забавено плащане на посочената главница, която претенция има акцесорен характер.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Поддържа се становището, че вписаните при изготвяне на товарителниците данни за наредения пробег не ангажират товародателя, като действително изминатото разстояние на превозвания товар следва да се установи чрез съпоставяне на данните в пътните листи и показанията на тахошайбите, за да се установи има ли увеличен пробег, отчетени празни курсове и надписани километри, които са неправилно тарифирани и изплатени недължимо от товародателя като цена за извършените транспортни услуги.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.3 ГПК, като вероятно има предвид чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като цитираният текст съдържа само две алинеи. В допълнителното изложение към касационната жалба не е конкретизиран същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и от който зависи изхода на спора, като отново се правят най-общи оплаквания за неправилност на обжалваното решение, без да се излагат доводи и без да се цитира противоречива съдебна практика на съдилищата или задължителна практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи.
Ответникът по касационната жалба „П”Е. , гр. Р. не изразява становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд е решил спора по същество и е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца-касатор /в качеството му на товародател по процесните превози/ срещу ответника-превозвач иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за възстановяване на сумата 32 995,80 лева, представляваща недължимо платена превозна цена, както и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху посочената главница, която има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на главния иск. Като основание да претендира възстановяване на фактурираната му и заплатена цена в посочения размер ищецът твърди, че през периода м.януари-м.август 2006 год. превозвачът е надписвал извършения пробег на автомобилите, данните от тахографските листове не кореспондират с наредената от товародателя дестинация, а освен това е отчитал обратния празен курс като пълен, поради което фактурираните суми не отговарят на цената на действително извършените транспортни услуги. Анализирайки целия фактически и доказателствен материал, включително заключенията на назначените по делото експертизи решаващият съд е приел, че няма разлика между данните за наредените по товарителниците километри за съответните дестинации и действително изминатите километри, отчетени от тахографските шайби на автомобилите и пътните листа, освен с малки изключения, което е в рамките на допустимата грешка от 4%. Безспорно е, че товарителниците са оформени без забележка с подписите на товародателя.становено е също, че тахошайбите са свалени след предаването на стоката на последния клиент по съответното направление и няма включен обратен празен пробег при фактуриране цената за извършените превози, което е основното оплакване на ищеца по делото. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че плащането на цената за превозите по процесните 64 фактури е извършено дължимо съобразно фактически изминатите километри с превозени товари на ищеца до негови клиенти в страната, поради което претенцията му към ответника-превозвач за възстановяване на част от платеното навло се явява неоснователна.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е посочил съществения материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Не е изложил никакви доводи, нито е представил данни за наличието на противоречива съдебна практика по приложението на цитираните разпоредби на чл.371 и сл. ТЗ, чл.55, ал.1 ЗЗД, пар.1 от Закона за автомобилните превози. Наведените в касационната жалба съображения във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, а поставените въпроси във връзка с оформянето на процесните товарителници от товародателя и превозвача са фактически, а не правни. Те се решават за всеки отделен случай в зависимост от доказателствата по конкретното дело и са относими към правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения материалноправен или процесуален въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280 ГПК без да аргументира твърденията си какво е значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 102/07.05.2009 год., постановено по т.дело № 709/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: