О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№749
гр.София, 30.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 679/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А”Е. , гр. Б., подадена чрез процесуалния му представител адвокат И от АК-Благоевград срещу решението на Софийски апелативен съд, постановено на 16.03.2009 год. по гр.дело № 2596/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, т.о. VІ-5 състав № 47/05.09.2008 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу „С”Е. , гр. С. иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 151 680 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл.3.1 от сключения на 26.01.2007 год. между страните договор за доставка на нова машина-булдозер, внос от Китай, за периода на забавата от 31.03.2007 год. до предявяването на иска пред съда.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и клаузите на сключения договор за доставка, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Поддържа се становище, че с факта на изтичане на уговорения срок е налице неизпълнение от страна на доставчика и той дължи уговорената в т.3.1 неустойка за забава.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК без да излага конкретни доводи и без да посочва противоречива съдебна практика или решения на ВКС, на които обжалваното решение противоречи. В допълнителното изложение към касационната жалба не е конкретизиран същественият материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи изхода на спора, като отново се навеждат доводи за необоснованост на решението и се поддържа, че от значение за точното прилагане на закона е всеки съд, пред който е предявен иск за договорна неустойка, следва да се произнесе след като обсъди в съвкупност всички събрани и относими към делото доказателства. Цитирано е и ТР № 48/30.06.1986 год. на ОСГК, според което развалянето на договора поради неизпълнение не е пречка да се иска уговорената в него неустойка.
Ответникът по касационната жалба „С”Е. , гр. С. не ангажира становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка за забавено изпълнение на договор за доставка на машина от внос, сключен на 26.01.2007 год. с краен срок за изпълнение 31.03.2007 год. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че неизпълнението на доставчика се дължи на това, че ищецът-купувач не е изпълнил своето задължение, предвидено в чл.9 от договора да заплати втората вноска в размер на 35% от цената на поръчаната машина /без ДДС/ съгласно уговорената между страните схема за изплащане на цената от 237 000 лева. При тези фактически данни, анализирайки целият фактически и доказателствен материал по делото, съдът е направил решаващия извод, че след като купувачът сам се явява неизправна страна по договора, той няма право да претендира от продавача уговорената в чл.3.1 неустойка за забавено изпълнение в размер на 0.5% от общата стойност на договора за всеки просрочен ден. При постановяване на въззивното решение съдът е приложил точно материалния закон и същото е в съответствие с постоянната и непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл, че право да претендира неустойка за неизпълнение има изправната страна по договора. В случая, с оглед данните по делото, съдът е приел, че забавата на доставчика е обусловена от неизпълнение на задължението на купувача да преведе съответната част от уговорената цена, предвид приетия от страните начин на плащане, поради което липсва основание за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на претендираната неустойка.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал същественият материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като най-общо поддържа, че при доказано неизпълнение се дължи предвидената неустойка, независимо от факта, че договорът е прекратен, тъй като кредиторът е изгубил интерес от изпълнението му след изтичането на уговорения срок. Позовава се на ТР № 48/30.06.1986 год. на ОСГК на ВКС. Така поставения въпрос, обаче, не се явява съществен за изхода по конкретното дело, тъй като в случая не прекратяването на договорната връзка между страните се явява пречка за заплащане на претендираната неустойка, а неизправността на самия кредитор, който с неизпълнението на своето задължение за изплащане на втората вноска от цената е станал причина за забавата на длъжника при доставката на процесната машина, чието задължение е последващо и е обусловено от изпълнението на купувача да заплати в уговорения срок 35% от цената на машината, което безспорно не е сторено.
Жалбоподателят не е обосновал довода, че въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС материалноправния въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на делото и не е посочил решения или други актове на ВС или ВКС, на които според него обжалваното решение противоречи. Цитираното ТР № 48/1986 год. в случая е неотносимо по изложените по-горе съображения. Развитите в жалбата оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението са пороци, касаещи правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Не конкретния казус и бъдещото касационно решение, а поставеният правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, постановено на 16.03.2009 год. по гр.дело № 2596/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: