О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр.София, 01.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 40/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Б. от гр. П., подадена чрез процесуалния му представител адвокат В. Ц. от АК-Пазарджик срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 562/07.10.2008 год., постановено по в.гр.дело № 629/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Районен съд-гр. Пещера № 52/10.06.2008 год. по гр.дело № 568/2007 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу РПК”П”, гр. П. иск по чл.58 ЗК за отмяна на решенията на ОС на кооперацията, проведено на 06.07.2007 год., с които са извършени промени в Устава относно членството на кооперацията в Кооперативен съюз-Пазарджик; размера на дяловия капитал и направените допълнителни вноски на всеки член-кооператор, които да не надвишават сумата 1 000 лева, както и привеждането на направените към момента вноски в съответствие с това решение относно приетия размер, включително връщане на внесените суми над посочения максимален размер от 1 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се съображения, че неправилно ОС на кооперацията е лимитирало горна граница на дяловите вноски /1 000 лева/ като е постановило принудително връщане на внесените суми над този размер. По този начин са нарушени правата на кооператорите, тъй като нормите на ЗК предвиждат връщане на дялови вноски само в случаите на прекратяване на членственото правоотношение. В тази връзка се поддържа, че ОС не може да засяга възникнали вече права като постановява връщане на правомерно направени вноски без да е прекратено членството, поради което взетото в този смисъл решение е незаконосъобразно.
В допълнително изложение жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, позовавайки се на липсата на съдебна практика по поставения от него съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба РПК”П”, гр. П. излага становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.58 ЗК за отмяна на решенията на ОС на РПК”П”, гр. П., проведено на 06.07.2007 год. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че е спазена процедурата по свикването и провеждане на събранието, че взетите решения са от компетентността на ОС и не противоречат на Устава на кооперацията или на императивни правни норми. Направен е извода, че въпросите за размера на дяловите вноски на член-кооператорите и привеждането им в съответствие с определения лимитиран размер както и решението за членуване на кооперацията в Кооперативен съюз Пазарджик по същество са свързани непосредствено с дейността на кооперацията и се решават в зависимост от волята на самите член-кооператори. Няма законова забрана, изискване или ограничение, които ОС да е нарушило при вземане на посочените решения с оглед разпоредбите на чл.2, ал.3, т.5, чл.15, ал.4 т.1 и т.7 и ал.6, както и чл.31 от Закона за кооперациите.
С оглед на изложеното същественият правен въпрос, от който зависи крайния изход на спора се свежда до рамките на контрола, който упражнява съда в производството по чл.58 ЗК, а не погрешно поставения от касатора въпрос може ли ОС на кооперацията под формата на изменение на Устава относно размера на дяловите вноски на член кооператорите и фактическото им превеждане в съответствие с това решение да върне правомерно направени до този момент дялови вноски, което се явява последица от тези решения.
По така поставения съществен правен въпрос постоянната непротиворечива съдебна практика е в смисъл, че в производството по иска по чл.58 ЗК проверката, която извършва съда е, спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата на провеждане на събранието и валидността на взетите решения. Касае се за съдебен контрол върху законосъобразността, а не на целесъобразността на взетите решения. В тази връзка обжалваното решение на Пазарджишкия окръжен съд е съобразено изцяло с посочената съдебна практика. Съдът е извършил такава проверка за законосъобразност, при която с оглед данните по делото е констатирал, че ОС е действувало съобразно правомощията, дадени му от закона и взетите решения не противоречат на устава или на императивни норми на ЗК. Възраженията на касатора фактически се свеждат до проверка на тяхната целесъобразност, което е извън прерогативите на съда.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществен правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай.
Що се отнася до оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, тези оплаквания представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Пазарджик № 562/07.10.2008 год., постановено по в.гр.дело № 629/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: