Определение №721 от по търг. дело №600/600 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 721
 
гр.София, 20.11.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на  седемнадесети ноември  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                     ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско  дело под № 600/2009 година
 
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е”Е. , гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л. С. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 139/30.12.2008 год., постановено по гр.дело № 815/2008 год. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ ТО, 7 състав от 14.01.2008 год. по гр.дело № 01221/2006 год. в осъдителната му част въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу „С”О. , гр. С. иск по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 42 171,04 лева, представляваща цена на предоставени стоки по договор от 09.02.2005 год., фактурирани с фактура № 0100016531/02.11.2005 год., както и насрещният иск на ответника срещу „Е”Е. , гр. С. за сумата 6 360 лева – цена на палети и кегове по данъчно кредитно известие от 20.10.2005 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл.327, ал.1 ТЗ поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
В допълнително изложение към касационната жалба без да конкретизира същественият материалноправен или процесуален въпрос по който се е произнесъл въззивния съд, касаторът отново излага доводи за неправилност на въззивното решение и наличие на отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.3 ГПК като са изложени съображения, че казусът е сложен от фактическа и правна страна, житейски важен и провокира голям интерес на фона на динамичната пазарна конюнктура.
Ответникът по касационната жалба „С”О. , гр. С. не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното основание за допускане касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е отхвърлил предявения от ищеца-касатор иск за заплащане цената на предадената в склада на ответника стока, на основанието на което е предявен – чл.327, ал.1 ТЗ. Анализирайки целият фактически и доказателствен материал по делото решаващият съд е приел, че в случая не се касае за извършена търговска продажба, тъй като процесните стоки са предадени за съхранение през месец януари 2005 год. от ищеца на ответника в период преди сключването на договора за дистрибуция от 09.02.2005 год., който съгласно клаузата на т.3, б.”а” влиза в сила от деня на подписването му. Направен е извода, че ответникът не дължи цената на намиращите се в склада му стоки, които не са закупени от него, нито са получени в изпълнение на посочения договор, а са предадени на отговорно пазене и ответникът няма право да се разпорежда с тези стоки, като една част от тях дори са изтеглени обратно от ищеца-вложител.
Жалбоподателят не сочи същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност на решението са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът въобще не сочи; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Не бъдещото касационно решение, а разрешеният материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело, без да аргументира твърдението си относно значението на разрешения от въззивния съд съществен правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания по-горе текст на ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 139/30.12.2008 год., постановено по гр.дело № 815/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top