О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр.София, 27.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 753/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В”ЕООД/в ликвидация/, гр. С. срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд № 92/07.05.2008 год., постановено по гр.дело № 113/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Видинския районен съд № 27/17.01.2008 год. по гр.дело № 2081/2007 год. въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу „Щит”Е. , гр. В. иск по чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на отдадено под наем помещение, намиращо се в гр. В. на ул.”Р” № 7А поради прекратяване на наемния договор.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В приложението към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Навеждат се доводи, че в противоречие с постоянната практика на ВКС въззивният съд е пиел, че липсват доказателства за прекратяване на сключения наемен договор, въпреки че независимо от отправената до наемателя нотариална покана да освободи наетия имот, подадената искова молба също има силата на дадено предизвестие за прекратяване на наемните отношения, в който смисъл е и представеното към жалбата решение № 1283/05.07.2002 год. по гр.дело № 35/2002 год. на ВКС, V г.о. Излагат се съображения, че при прекратен наемен договор наемателят е длъжен да върне наетата вещ и не може да противопостави на наемодателя възражения за собственост върху наетия имот, предвид облигационния характер на създадените правоотношения, в който смисъл са и приложените решения № 1247/16.07.2002 год. по гр.дело № 1358/2001 год. на ВКС, ІV г.о. и № 164/13.04.1976 год. по гр.дело № 29/1976 год. на ВС, ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба „Щит”Е. , гр. В. не ангажира становище по направените оплаквания и допустимостта на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Преценката относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение Видинският окръжен съд е отхвърлил предявеният иск по чл.233, ал.1 ЗЗД. Прието е, че липсват доказателства за прекратяване на сключения между страните на 21.07.2006 год. безсрочен наемен договор за процесния недвижим имот, тъй като представената по делото нотариална покана служи само като предизвестие, но не удостоверява прекратяването на наемните правоотношения.
Въззивното решение съдържа произнасяне от страна на решаващия съд по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и е свързан с приложението на чл.238 ЗЗД, а именно: представлява ли подадената от наемодателя искова молба по чл.233, ал.1, изр.първо ЗЗД предизвестие за прекратяване на сключения безсрочен наемен договор независимо от отправената нотариална покана от 14.09.2007 год., която наемателят е отказал да получи.
Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС изразена в приложеното към жалбата р. № 1283/05.07.2002 год. по гр.дело № 35/2002 год. на ВКС, V г.о., както и много други решения на различни състави на ВКС – напр. р. № 711/13.05.2003 год. по т.дело № 37/2003 год. ВКС, V г.о., р. № 584/27.05.2005 год. по т.дело № 849/2004 год. на ВКС-ТК и др., в които е прието, че подадената искова молба също има характер на предизвестие по смисъла на чл.238, ал.1 ЗЗД.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС-ТК счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд № 92/07.05.2008 год., постановено по гр.дело № 113/2008 год.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 19,20/деветнадесет лева 0,20/лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: