О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр.София, 03.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 255/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. з. к. гр. С. срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 332/28.11.2008 год., постановено по гр.дело № 706/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Сливенския районен съд № 628/28.07.2008 год. по гр.дело № 5572/2007 год. въззивният съд е решил спора по същество, като е осъдил ответника-касатор да заплати на М. ц. „Д”ЕООД, гр. С. сумата 6 479,05 лева, представляваща частично незаплатена цена за извършена от ищеца медицинска дейност през месец септември 2007 год., отразена в издадената фактура № 322/16.10.2007 год. на обща стойност 9 153,70 лева, ведно със законната лихва, сумата 190 лева мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода до предявяването на иска, както и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се доводи, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, едностранчиво и неаргументирано е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи и необоснованост на постановения съдебен акт. Посочва, че действително с отмяната на чл.167 от Националния рамков договор /р. № 12098/04.12.2006 год. на ВАС по адм.дело № 3696/2006 год./ надвишаването на регулативните стандарти не се приема за нарушение на НРД и за него не може да се прилага санкция. Поддържа, обаче, че изплатената сума за извършени дейности над договорените регулативни стандарти е получена без правно основание и подлежи на връщане.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Позовава се на противоречива съдебна практика като прилага четири броя решения по административни дела, както следва: р. № 11292/28.10.2008 год. по адм.дело № 5582/2008 год. на ВАС, р. № 55/10.03.2008 год. по адм.дело № 36/2008 год. на Административен съд-Сливен, р. № 11337/29.10.2008 год. по адм.дело № 9755/2008 год. на ВАС и р. № 91/12.05.2008 год. по адм.дело № 72/2008 год. на Административен съд-Сливен.
Ответникът по касационната жалба М. ц. „Д”ЕООД, гр. С. не ангажира становище.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид сочените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но предвид съдържащите се в нея оплаквания, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения, с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от съществено значение за решаването на възникналия между страните спор – предмет на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е уважил предявения иск, като е осъдил РЗОК-Сливен да заплати на МЦ”Д”ЕООД неизплатената част от цената по издадената фактура № 322/16.10.2007 год. След преценка на целия доказателствен материал по делото, включително заключението на назначената експертиза съдът е направил извода, че извършената от центъра медицинска дейност възлиза на посочената във фактурата обща стойност 9 153,70 лева, поради което ответникът дължи неизплатения остатък от цената в размер на сумата – предмет на предявения иск. Прието е с оглед данните по делото, че неправилно РЗОК е удържал от стойността на процесната фактура сумата 6 479,05 лева за допуснато превишение на средствата за СМД и МДИ през предходни периоди без да спази предвидената процедура по издаване на заповед за налагане на санкции и без надлежен акт на директора на РЗОК, на чието основание да се извърши това. За да се приложат предвидените санкции следва нарушението да бъде констатирано по реда на глава двадесета на НРД от 2006 год. Делото не съдържа доказателства, сочещи спазването на установения административен ред за осъществяване контрола по изпълнението на уговорките на НРД. Липсват данни за извършена проверка, не е съставен финансов протокол и съответен акт на директора на РЗОК, който носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и подлежи на съдебен контрол. В тази връзка неправилно е поддържаното от касатора становище, че е допустимо да бъде извършено прихващане на претендираното вземане с твърдяното от ответника превишение на средствата за СМД и МДИ в предходен период.
Жалбоподателят не сочи материалноправния или процесуален въпрос от съществено значение за крайния изход на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата. Оплакванията му се свеждат до това, че споровете за регулативни стандарти са разглеждани само по административен ред, като в цитираните решения на ВАС и АС-Сливен съдът формално се е произнесъл по законосъобразността на административния акт без да реши по същество въпроса за възстановяване на сумите при превишение на регулативните стандарти.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираната разпоредба на ГПК има предвид практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни решения по граждански и търговски дела по материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение и за изхода на спора – предмет на настоящото дело, а не за решения по административни, наказателни, арбитражни или др.дела. Този извод следва категорично и от нормата на чл.291 ГПК, уреждаща правомощията на Върховния касационен съд по уеднаквяване на съдебната практика. В тази връзка приложените към касационната жалба решения по административни дела са неотносими и не следва да бъдат обсъждани.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 322/28.11.2008 год., постановено по гр.дело № 706/2008 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/СЛ ЧЛЕНОВЕ:
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
/СЛ