О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№435
гр.София, 06.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 829/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С”АД, гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адвокат К. Ж. от АК-В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 885/19.06.2009 год., постановено по в.гр.дело № 314/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Варненския районен съд, ХІV-ти състав № 3359/04.12.2008 год. по гр.дело № 4017/2006 год. въззивният съд е решил спора по същество като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу О. В. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, с който се иска да бъде признато за установено, че „С”АД, гр. В. е собственик на реална част с площ 1315 кв.м. от ПИ № 314 по плана на КК”С”, целият с площ от 9754 кв.м., която представлява обслужваща прилежаща площ към супермаркет „Д” с твърдение, че собствеността е възникнала на основание пар.34 ПЗР на ЗППДОбП/отм./.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал нормите на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и пар.34 от ПЗР на ЗИД на ЗППДОбП/отм./, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Поддържа се становището, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния имот с АДС № 24/11.11.1996 год., издаден на основание цитираните разпоредби на ЗППДОбП/отм./, според които с акта на преобразуване на държавните предприятия търговски дружества с държавно участие, предоставеното за стопанисване и управление държавно имущество става собственост на тези дружества. Навеждат се доводи, че процесният имот не е имал статут на земеделска земя и незаконосъобразно е бил реституиран с решение на ОПК-В. по реда на ЗСПЗЗ на О. В. , като процедурата по възстановяването е опорочена.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Без да конкретизира съществения материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи изхода на спора жалбоподателят най-общо формулира, че се касае за правилното приложение на нормите на чл.17а от ЗППДОбП/отм./ и пар.34 от ПЗР на ЗИД на ЗППДОбП/отм./ относно прехвърлянето на собствеността при преобразуване на едноличните търговски дружества с държавно имущество, като отново навежда доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба О. В. не взема становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил предявеният установителен иск за собственост по съображения, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Прието е, че в производството по този иск в тежест на ищцовото дружество е да докаже правото си на собственост върху процесната реална част от ПИ № 134 по плана на КК”С”, възникнало на соченото придобивно основание, което по делото не е сторено. Твърдението, че това е станало на основание Заповед № 75А от 09.05.1996 год. на Комитета по туризъм към МС на РБ не се доказва, тъй като тази заповед липсва като доказателство по делото.величаването на капитала на едноличните търговски дружества с държавно участие чрез апортна вноска става с решение на органа по чл.3 ЗППДОбП/отм./, а такова не е представено. Представеният АДС № 24/11.11.1996 год. има констативен характер и не доказва придобиването на собствеността. Дори да се приеме, че земята към него момент е била държавна, от съдържанието му е видно, че посоченият акт за държавна собственост няма вещно-транслативен ефект. Самото записване на имота в баланса и счетоводните книги на дружеството не поражда право на собственост. От заключението на назначената по делото техническа експертиза се установява, че процесният имот – 1315 кв.м., претендиран като прилежаща площ около супермаркет „Д” попада в границите на реституирания въз основа на р. № 438/01.09.1997 год. на ОПК-В. в полза на О. В. поземлен имот с площ от 27.900 дка, намиращ се в к.к.”С”, гр. В. съгласно приложената по делото скица и протокол за въвод към владение № 89/17.10.1997 год. Вещото лице е посочило, че площта около магазина, ограничена от оградата към ресторант „К” и леката постройка е 720 кв.м. и това е обслужващата сградата площ, която е извън границите на реституирания имот.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като най-общо е посочил, че се касае за приложението на нормите на чл.17а и пар.34 от отменения ЗППДОбП относно прехвърлянето на собствеността при преобразуването на едноличните търговски дружества с държавно имущество. Не е изложил никакви доводи, нито е представил данни за противоречива съдебна практика по така поставения въпрос.
Безспорна и трайно установена е съдебната практика по въпроса, че правопораждащият факт за възникване правото на собственост върху имуществото на преобразуваните еднолични търговски дружества с държавно участие е решението на органа по чл.3 ЗППДОбП/отм./. Актът за преобразуването, а не счетоводното записване по баланса или издаденият констативен АДС, удостоверява придобиването на собствеността от новосъздаденото дружество. Когато земята не е включена в баланса на предприятията, органите, упражняващи правата на собственост на държавата в държавните предприятия внасят в капитала правото им на собственост върху земята при условията и по реда на чл.17, ал.3 ЗППДОбП/отм./. В случая ищецът не е представил като доказателство по делото актът за преобразуването на дружеството в ЕАД с държавно имущество, нито цитираната в исковата молба заповед № 75А на Комитета по туризъм, с която според твърденията му е увеличен капитала на „С”АД чрез апорт на правото на собственост върху земята, на която е разположено при условията на пар.34 от ПЗР на ЗИД на ЗППДОбП/отм./. Наведените в касационната жалба съображения във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Твърдяните процесуални нарушения относно извършената от решаващия съд преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретното дело са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като съдържанието на цитираните норми на отменения ЗППДОбП са пределно ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Неотносимо към настоящия спор е оплакването на касатора за опорочаване на процедурата и неправомерно възстановяване на земята /част от която е и процесния недвижим имот/ в полза на О. В. по реда на ЗСПЗЗ с решението на Поземлената комисия, гр. В. № 438/01.09.1997 год. Съгласно ТР № 78/12.07.1973 год. на ОСГК на ВС косвеният съдебен контрол може да бъде упражнен само по отношение на нищожните административни актове /какъвто не е цитираното решение на ОПК-гр. Варна/, но не и по отношение на тяхната законосъобразност.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 885/19.06.2009 год., постановено по в.гр.дело № 314/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: