О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
гр.София, 13.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание шести октомври на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 507/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Й. Н. от гр. Т., подадена чрез процесуалния й представител а. Ст. В. от АК-Варна срещу решението на Варненския апелативен съд № 195/20.11.2008 год., постановено по в.т.дело № 376/2008 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Търговищкия окръжен съд № 29/18.06.2008 год. по гр.дело № 148/2008 год. в частта, с която е отхвърлен иска на касатора за солидарно осъждане на ответника Г. Г. Г.-л. на ТПКИ”Д”/в ликвидация/, гр. Т. за сумата 28 349,55 лева, представляваща полагащия й се ликвидационен дял по предявените искове по чл.45 и чл.48 от Закона за кооперациите. В осъдителната му част, с която е уважен иска по отношение на кооперацията/в ликвидация/ за посочената сума, първоинстанционното решение е влязло в законна сила като необжалвано.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че тълкувайки неправилно фактите по делото въззивният съд е направил погрешния извод, че ликвидаторът не носи солидарна отговорност с кооперацията въпреки обстоятелството, че с фактическото изключване на ищцата от списъка на правоимащите е накърнил законното й право на член-кооператор да получи полагащият й се ликвидационен дял при разпределение на имуществото на обявената в ликвидация ТПКИ”Д”, който е предмет на предявения иск. Навеждат се доводи, че независимо от посочената в исковата молба правна квалификация, неправилно е квалифициран предявеният иск по чл.45 във вр. с чл.48 и чл.51 от Закона за кооперациите, тъй като видно от изложените фактически обстоятелства в самата искова молба и двете уточняващи молби от 11 и 19 февруари 2008 год. се претендира отговорността на ликвидатора за непозволено увреждане по чл.53 във вр. с чл.45 и сл. ЗЗД, а не по ЗК. По този начин поради погрешна правна квалификация съдът е разгледал иска на непредявено основание.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Навеждат се доводи, че въпросът за правната квалификация на предявения иск е съществен и този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.98 ГПК/отм./, както и на чл.45 и чл.53 ЗЗД, касаещи солидарността при деликтната отговорност изразена в приложените съдебни решения, подробно описани в касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба Г. Г. Г. от гр. Т. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от съда въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Търговищкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на Е. Н. член-кооператор в обявената за ликвидация ТПКИ”Д” за солидарно осъждане на ликвидатора заедно с кооперацията за сумата 28 349,55 лева, представляваща стойността на полагащия й се ликвидационен дял по предявените искове с правно основание чл.45 и чл.48 от Закона за кооперациите. В останалата му част, с която е осъдена ТПКИ”Д”/в ликвидация/ да заплати на ищцата посочената сума, представляваща дължимите дялови вноски и ликвидационен дял, първоинстанционното решение е влязло в законна сила като необжалвано. Отхвърляйки иска по отношение на ответника Г съдът е приел, че ликвидаторът не носи солидарна отговорност по иска за изплащане на дължимите суми от полагащия се ликвидационен дял при разпределянето на остатъка от активите на обявената в ликвидация кооперация, а предвидената в чл.51 от ЗК солидарна отговорност на ликвидаторите за виновно причинени вреди е към самата кооперация, а не спрямо отделните кооператори.
При тези фактически данни, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е, че срещу ликвидатора не може да възникне солидарна отговорност по закон към член-кооператорите по отношение вземанията им за ликвидационен дял. Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос е в съответствие със закона, тъй като и в двете хипотези на чл.45 и чл.48 ЗК се касае за вземания, насочени към кооперацията, чието имущество се разпределя в производството по ликвидацията й, а не към ликвидаторите, чиято дейност е да осъществят процедурата по ликвидация, да осребрят имуществото и след удовлетворяване на кредиторите да разпределят остатъка от актива между членовете на кооперацията съобразно дяловите им вноски. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в касационната жалба не се сочи, нито се излагат доводи за противоречие с практиката на ВКС по приложението на нормите на чл.45/в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр.41/2007 год./ и чл.48 ЗК. Направените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на поставения от касатора съществен процесуален въпрос във връзка с правната квалификация на предявения иск. В постоянната си практика ВКС приема, че дадената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното основание на иска, въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е и приложеното към касационната жалба р. № 406/05.04.1958 год. по гр.дело № 1189/1958 год. на ВС-ІІІ г.о., р. № 3/06.02.1996 год. по гр.дело № 423/1995 год. на ВКС-ІV г.о. и много други решения на различни състави на ВКС-напр. по т.дело № 191/2005 год., по т.дело № 70/2004 год. и др. В случая правилно в съответствие с цитираната съдебна практика съдът е квалифицирал предявения солидарно срещу ликвидатора и обявената в ликвидация ТПКИ”Д” иск по чл.45 във вр. с чл.48 ЗК, тъй като видно от изложените в исковата молба фактически основания, от които ищцата черпи правата си, предмет на иска е претенция за изплащане на полагащият й се ликвидационен дял след осребряване на имуществото на обявената в ликвидация кооперация, а не претенция за обезщетение за вреди на деликтно основание, причинени в резултат на виновни противоправни действия на двамата ответници, както погрешно се твърди в касационната жалба. Съдът е длъжен да даде защита на нарушеното субективно материално право само в рамките и по начина поискани от ищеца, което е било сторено, тъй като с постановеното първоинстанционно решение в осъдителната му част е бил уважен предявения иск срещу ТПКИ”Д”/в ликвидация/ иск, като е присъдена в полза на ищцата в качеството й на член-кооператор сумата 28 349,55 лева, представляваща дължимите й дялови вноски и ликвидационен дял на основание чл.45 и чл.48 ЗК. Искът по отношение на втория ответник е отхвърлен като неоснователен, по съображение, че ликвидаторът не носи солидарна отговорност по закон по така предявения иск. По този начин съдът е решил спора, с който е бил сезиран, поради което неправилно се явява оплакването на касатора, че съдът е раз гледал иска на непредявено основание и не се е произнесъл по иска по чл.45 вр. с чл.53 ЗЗД. С оглед данните по делото, обаче, такъв иск въобще не е предявен, тъй като както беше вече посочено изложените от ищцата фактически основания и петитум сочат на иск по чл.45 вр.чл.48 ЗК, а не на иск за непозволено увреждане по чл.45 и сл. ЗЗД. При това положение приложените към касационната жалба съдебни решения по приложението на чл.45 и сл. ЗЗД във връзка със солидарността по чл.53 ЗЗД в случая са неотносими, тъй като не се касае за деликтна отговорност, поради което не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение поради противоречие с практиката на ВКС по поставения от него съществен правен въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 195/20.11.2008 год., постановено по в.т.дело № 376/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!