О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр.София, 06.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на 8 юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 170/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” АД гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е. Трифонова от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение № 394/24.11.2008 г., постановено по гр.д. № 2139/2008 г. в частта му относно отхвърления насрещен иск по чл. 79, ал.1, пр. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, предявен от лизингодателя „С” АД срещу лизингополучателя „В” Е. гр. Б. за заплащане на сумата 1900 лв., представляваща обезщетение за вреди за времето, когато отдадения на лизинг автомобил е престоял на открит паркинг за отстраняване на повреда в сервиза на лизингодателя и лизингополучателят не си го е получил обратно.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства , което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че не са тълкувани правилно и не е отчетена спецификата на задълженията на страните по лизинговия договор, както и обстоятелството, че процесният автомобил е бил ремонтиран на общо основание , а не като гаранционен ремонт, поради което между страните са възникнали отношения по договор за изработка, по повод на които се претендират вреди за продължителния престой на
автомобила в сервиза на касатора-ищец по насрещния иск, които следва да бъдат обезщетени.
В допълнителното изложение към касационната жалба отново се сочат оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Навеждат се доводи, че уважаването на предявения иск е пряко свързан както с точното прилагане на материалния и процесуалния закон, така и с развитието на правото като цяло по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като лизинговите отношения се нуждаят от правилно прилагане и тълкуване на закона от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба „В” Е. гр. Б. поддържа, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, доводите на страните и след преценка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от Върховния касационен съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С въззивното решение в обжалваната му част Софийски градски съд е направил извод за неоснователност на предявен иск по чл. 79, ал.1, пр.1 във вр. с чл. 264 ЗЗД. Прието е с оглед данните по делото, че сумата 1900 лева се претендира на договорно основание като обезщетение за вреди от престоя на дадения за ремонт лизингов автомобил на паркинга в сервиза на лизингодателя през което време е заемал място на друг автомобил.
Анализирайки целия доказателствен материал по делото съдът е направил извода, че между страните няма възникнали правоотношения във връзка с договор за изработка, поради което за лизингополучателя не съществуват никакви задължения, не е налице договорно неизпълнение и липсва правно основание да се претендира обезщетение за вреди от такова
неизпълнение. Допълнително е наведен и довода, че доколкото отдаденият на лизинг автомобил е собственост на лизингодателя, съхраняването и престоя на собствения му паркинг не представлява вредоносно деяние.
Жалбоподателят не конкретизира материалноправния или процесуален въпрос от съществено значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивния съд и за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Подробно развитите оплаквания за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при преценката на доказателствения материал по делото са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основание за касирането му по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика /каквато касаторът въобще не сочи/; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, каквито данни в случая липсват. Не бъдещото касационно решение, а материалноправния или процесуален въпрос по който се е произнесъл въззивния съд трябва да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед на изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение № 394/24.11.2008 г., постановено по гр.д. № 2139/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: