О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№798
гр.София,21.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 744/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. И. от гр. А., подадена чрез процесуалния му представител адвокат К от АК- П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 912/26.05.2009 год., постановено по в.гр.дело № 141/2009 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на А. районен съд № 114/28.11.2008 год. по гр.дело № 1120/2007 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу едноличен търговец С. В. Я. с фирма „Р”, гр. А. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения между тях на 16.04.2006 год. предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ магазин, намиращ се в жилищна сграда на ул.”Т” № 26 гр. А., при описани граници.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че при наличието на валиден предварителен договор и изпълнени задължения от страна на купувача, незаконосъобразен се явява извода на съда за неоснователност на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, позовавайки се на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по съществения материалноправен въпрос налице ли са предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред и обявяване на предварителния договор за окончателен.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец С. В. Я. с фирма „Р”, гр. А. не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в касационната жалба основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че не са налице необходимите предпоставки за да бъде обявен за окончателен сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на магазин, тъй като по делото не е доказано, че ответникът-продавач по предварителния договор е собственик на процесния имот. По делото липсват категорични данни, че ответникът е придобил собствеността на процесния магазин, купувайки го от Община А. по реда на чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП/отм./ с договор № 69/15.09.1999 год., тъй като съгласно клаузите на този договор правото на собственост преминава върху купувача след изплащане на първоначалната вноска от уговорената цена в размер на 28 000 лева, а доказателства, че посочената сума е изплатена по делото няма представени. Освен това, в т.9 от същия договор е предвидена забрана да бъде отчуждаван процесния обект в продължение на пет години от датата на окончателното му изплащане. Съгласно уговорената схема за разсрочено плащане чрез периодични вноски, крайният срок за заплащането на цената е 60 месеца от датата на подписване на договора за покупко-продажба с Общината – т.е. датата 15.09.2004 год., след което започва да тече петгодишния срок относно забраната за отчуждаването му, който изтича на 15.09.2009 год. Следователно, към момента на постановяване на въззивното решение – 26.05.2009 год. освен, че не е доказано, че продавачът е собственик на имота-предмет на предварителния договор, налице е била и посочената забрана за отчуждаването му, представляваща допълнителна пречка за обявяването му за окончателен.
С оглед на изложеното, разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, от който зависи крайния изход на делото се свежда до това, че за да бъде уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, необходимо условие е ответникът-продавач по предварителния договор да е титуляр на правата, които ще бъдат прехвърлени със съдебното решение. Ето защо, съгласно изискването на чл.298, ал.1 ГПК/отм./, действуващ към момента на гледане на делото, съдът е длъжен да провери налице ли са предпоставките за прехвърляне на собствеността, включително дали отчуждителят е собственик на имота-предмет на предварителния договор. Даденото от съда разрешение на този въпрос е изцяло в съответствие със закона и безспорната и трайно установена съдебна практика на ВКС, изразена в решенията по гр.дело № 338/2001 год., т.дело № 182/2007 год., т.дело № 1107/2001 год., гр.дело № 244/1995 год. и много други, която е в смисъл, че не може да се обяви за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, ако не е доказано, че отчуждителят е собственик на имота.
С оглед на изложеното, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на поставения материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, наведените доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърдяните нарушения на процесуалните разпоредби на чл.127, ал.1 и чл.188, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретното дело са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Безспорна и трайно установена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В случая решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства, факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните при съобразяване с цитираните разпоредби на ГПК и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, спазвайки постоянната практика на ВКС, изразена в приложените към касационната жалба две съдебни решения.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно, поради което на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 912/26.05.2009 год., постановено по в.гр.дело № 141/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: