О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр.София, 14.07.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 104/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД”Б”А. , гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV”Г” въззивен състав, постановено на 19.09.2008 год. по гр.дело № 3148/2007 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, ГК, 26 състав от 27.07.2005 год. по гр.дело № 7323/2004 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу А. К. Г. от гр. С. иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ във връзка с чл.45 ЗЗ. за заплащане на сумата 6 771,93 лева – представляваща изплатено от застрахователя обезщетение по затраховка „автокаско” за причинени от ответника вреди, настъпили при ПТП на 19.04.2003 год., както и претенцията за мораторни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗ. за сумата 964,44 лева, която има акцесорен характер.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Позовава се на разпоредбата на чл.382/отм./ТЗ като поддържа становище, че с факта на изплащане на застрахователна премия застрахователният договор влиза в сила независимо от факта, че липсват някои от неговите реквизити. Излага становище, че с изплащане на застрахователно обезщетение застрахователят недвусмислено е потвърдил валидността на договора, поради което неправилно съдът е приел, че не е налице суброгация поради недействителност на застрахователния договор за пострадалия процесен автомобил и липса на застрахователно правоотношение.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно недействителността на договора за застраховка „автокаско” поради липса на някой от задължителните реквизити, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба А. К. Г. от гр. С. чрез процесуалния си представител адвокат М. И. от САК поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Третото лице-помагач ЗК”Ю”А. , гр. С., който е ответник по оставения без разглеждане евентуален обратен иск по чл.409/отм./ТЗ предявен срещу него от А. Г. не ангажира становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал, съдът е направил решаващия извод, че не са налице предпоставките за възникване на регресното право на суброгиралия се в правата на увредения срещу причинителя на вредата застраховател, чиято защита търси ищеца с предявения иск, тъй като липсва валидно възникнало застрахователно правоотношение между ЗД”Б” и собственика на повредения автомобил. Позовавайки се на императивната разпоредба на чл.381/отм./ТЗ, въззивният съд приема, че липсата на някой от задължителните реквизити, необходими за спазване на законоустановената форма на застрахователния договор, водят до неговата недействителност, а в конкретния случай в представената по делото застрахователна полица липсват подпис на застрахователя, рег. № на автомобила и качеството на лицето подписало полицата като представител на застрахования „Ф”ООД. При тези фактически данни решаващият съд е направил извода, че при липсата на застрахователен договор по застраховка „автокаско” не е настъпила и суброгация по смисъла на чл.402, ал.1/отм./, поради което предявеният иск се явява неоснователен. Този извод е в съответствие с действуващата към момента на възникване на спорните правоотношения нормативна уредба и постоянната съдебна практика, според която освен изискването за писмена форма като условие за действителност законът определя още и задължителните реквизити на застрахователния договор, включително подписите на страните.
В касационната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно действителността на застрахователния договор при липса на някой от задължителните реквизити и възможността за суброгация в правата на обезщетеното лице. Жалбоподателят, обаче, не излага никакви съображения за наличие на някое от основанията за допускане на касационно обжалване предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Развитите доводи в касационната жалба представляват всъщност оплаквания за неправилност на въззивното решение и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи конкретна практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи, нито представя решения на съдилища, в които противоречиво се разрешава правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в обжалвания съдебен акт.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормите на чл.381/отм./ и чл.402/отм./ТЗ са пределно ясни и не се нуждаят от тълкуване.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV”Г” отделение, въззивен състав, постановено на 19.09.2008 год. по гр.дело № 3148/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ