О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№341
гр.София, 22.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 94/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Т. от гр. Х., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Вл. Д. от АК-Хасково срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 454/26.09.2008 год., постановено по гр.дело № 678/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Хасковския окръжен съд № 33/26.05.2008 год. по гр.дело № 111/2007 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу „Е”А. , гр. Х. иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на акционерите, проведено на 22.06.2007 год., на което е приет годишния отчетен доклад за дейността на дружеството; освободени са от отговорност членовете на СД за дейността им през 2006 год., като е решено да не се променя числения и персоналния състав на СД; преизбран е експерт-счетоводителя Т. Б. за финансовата 2007 год. и е увеличен капитала на А. от 600 000 лева на 840 000 лева, като увеличената стойност се формира чрез увеличение на номиналната стойност на една акция от 10 лева на 14 лева и се запазва общия брой на акциите.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения,че неправилно въззивният съд е приел, че решението да не се променя числения и персоналния състав на съвета на директорите е оперативно по своя характер и не засяга обявения дневен ред и правата на отделните акционери. Неправилен и в противоречие с данните по делото според касатора е и извода, че акционерът Д. Т. сам се е поставил в невъзможност да получи материалите по дневния ред, тъй като фактът на отказа следва да бъде установен чрез съставянето на изричен документ, а не с гласни доказателства както е прието от съда.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, позовавайки се на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, изразена в цитираните р. № 250/31.03.2000 год. по гр.дело № 1329/1999 год. и р. № 210/14.02.2003 год. по гр.дело № 862/2002 год. на ВКС-V г.о.
Ответникът по касационната жалба „Е”А. , гр. С. не ангажира становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на проведеното на 22.06.2007 год. редовно годишно общо събрание на акционерите на „Е”А. , гр. Х.. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че е спазена процедурата по свикването и провеждането на събранието, че взетите решения са от компетентността на ОС и не противоречат на У. или на императивни правни норми. Направен е извода, че на ищеца е била предоставена възможност да се запознае с изготвените писмени материали за събранието, които той е отказал да получи. Прието е, че в правомощията на ОС и въпрос на целесъобразност е да извърши промяна в персоналния и числения състав на ръководните органи или да реши да запази съществуващия състав на СД, което обстоятелство не означава нарушение за предварително обявения дневен ред на събранието. По същата причина не подлежи на съдебен контрол решението за увеличение капитала на акционерното дружество, след като са спазени изискванията на закона и предвидения способ е съобразен с разпоредбата на чл.192, ал.1 ТЗ. Не съществува нормативно изискване да се излагат писмени мотиви за това решение, нито необходимост от изготвянето на писмени материали по всички точки от дневния ред, а само когато това се налага с оглед конкретния случай.
Предвид изложените данни, същественият правен въпрос, от който зависи крайния изход на спора се свежда до рамките на контрола, който упражнява съда в производството по чл.74 ТЗ, а не погрешно поставените от касатора въпроси в изложението му /представлява ли нарушение на дневния ред решението да не се извършат предварително обявени промени в състава на СД; следва ли поканата за събранието да съдържа подробни данни относно начина на предлаганото увеличение на капитала и с какви доказателствени средства следва да бъде установен отказът на акционера да получи предоставените му материали по дневния ред/. Тези въпроси не се явяват съществени, тъй като не влияят пряко върху законосъобразността на решенията на ОС.
По така поставения съществен правен въпрос постоянната непротиворечива съдебна практика е в смисъл, че в производството по иска по чл.74 ТЗ проверката, която извършва съда е, спазени ли са изискванията на закона и устава на дружеството, свързани с процедурата на провеждане на събранието и валидността на взетите решения. Касае се за съдебен контрол върху законосъобразността, а не на целесъобразността на взетите решения. В тази връзка обжалваното решение е съобразено изцяло с практиката на ВКС, изразена в р. № 4/31.01.1995 год. по ф.дело № 193/1994 год., р. № ф-123/13.04.1992 год. по гр.дело № 30/1992 год., р. № 145/21.03.2005 год. по т.дело № 524/2004 год., р. № 270/14.04.2005 год. по т.дело № 277/2004 год., р. по т.дело № 1281/2000 год. и др. на ВКС-V г.о. Съдът е извършил такава проверка за законосъобразност, при която с оглед данните по делото е констатирал, че ОС е действувало съобразно правомощията, дадени му от закона и взетите решения не противоречат на устава или на императивна норма на ТЗ. Възраженията на касатора фактически се свеждат до проверка на тяхната целесъобразност, което е извън прерогативите на съда.
Що се отнася до оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, тези оплаквания представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК състав на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 454/26.09.2008 год., постановено по гр.дело № 678/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: