О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр.София, 03.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 310/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С”О. , гр. В., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Бр. Балчев от АК-Варна срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 524/03.12.2008 год., постановено по в.т.дело № 788/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Варненския районен съд-ХХХІ състав № 1647/19.05.2008 год. по гр.дело № 326/2008 год. въззивният съд е решил спора по същество, като е осъдил ответника-касатор да заплати на „Н”О. , гр. Ст. Загора на основание чл.327 ТЗ цената на закупена стока по фактура № 18867/16.11.2006 год. в размер на 3 534 лева и по фактура № 18948/23.11.2006 год. в размер на 1 335,60 лева ведно със законната лихва, както и обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД върху присъдените главници в размер съответно на сумите 494,36 лева и 186,94 лева ведно със съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил данните по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба, обосновавайки основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос относно доказателствената сила на счетоводните книги и преценката на съда за тяхната редовност, който въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, отразена в приложените три броя решения № 413/16.08.2005 год. по т.дело № 964/2004 год. на ВКС-ТК, р. № 155/13.03.2007 год. по т.дело № 917/2006 год. на ВКС-ТК и р. № 1991/10.08.1957 год. по гр.дело№ 3941/1957 год. на ВС-ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба „Н”О. , гр. Ст. Загора чрез процесуалния си представител адвокат М. Миланова от АК-Ст. Загора изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС на основа на изложените в касационната жалба доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за предмета на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявения иск по чл.327 ТЗ, като е осъдил ответника да заплати цената на стоките по процесните две фактури, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за забавено плащане на присъдените главници за периода до предявяване на иска пред съда, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за продажба, че ответникът-купувач е получил стоката по процесните две фактури, при което положение дължи цената на закупената стока. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, включително заключението на назначената във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза /при съобразяване с разпоредбите на чл.127, чл.157, ал.3 и чл.188, ал.1 ГПК, отм./ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния и процесуалния закон.
С оглед данните по делото, макар да не е изрично формулиран от касатора, същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е, възникнали ли са между страните правоотношения по договор за покупко-продажба при липсата на писмен договор и подпис на ответника в издадените от ищеца процесни две фактури. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от предвидените в чл.280, ал.1 ГПК изисквания. Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона и константната съдебна практика. Преди всичко в случая не се касае за формален, а за консенсуален договор и сключването му може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В тази връзка писмената форма има само доказателствено значение, а липсата на подпис върху фактурите не касае действителността на договора. Данните по делото сочат, че процесната стока е била превозена с автомобилен транспорт от продавача до купувача, данъчните фактури са осчетоводени както в счетоводството на ищеца, така и в това на ответника, като са отразени в дневника за покупки на „С”ООД. Това се установява при извършените от вещото лице двустранни проверки в счетоводните регистри на страните и подадените справки-декларации в ТД на НАП. В тази връзка липсата на подпис на ответника върху издадените от ищеца две фактури е без значение, тъй като фактът на извършената продажба е установен с други писмени доказателства.
Отговорът на поставеният от касатора в допълнителното му изложение въпрос относно доказателствената сила на вписванията в счетоводните и търговските книги се съдържа в разпоредбите на чл.146 ГПК/отм./ и чл.55, ал.1 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, отразена в приложените към касационната жалба решения. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка и кредитирайки представените пред въззивната инстанция транспортни документи за превоза на процесната стока е направил извода, че ответникът е получил стоките по процесните фактури. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост, изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК поради неговата неправилност, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в касационното производство в размер на сумата 1 400 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 524/03.12.2008 год., постановено по в.т.дело № 788/2008 год.
ОСЪЖДА „С”О. , гр. В. да заплати на „Н”О. , гр. С. сумата 1 400/хиляда и четиристотин/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: