О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр.София, 27.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 228/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „З”О. , гр. С. срещу решенинето на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав № 92/10.09.2008 год., постановено по гр.дело № 53/2008 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав от 09.01.2005 год. по гр.дело № 1253/2004 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу А. за д. в. към МФ гр. С. отрицателен установителен иск по чл.87, ал.3 ЗСДВ, с който се иска да бъде установено, че дружеството не дължи на държавата сумата 173 599.96 щ.долара главница и лихви – предмет на акт № 25/31.08.2004 год. за установяване на частно държавно вземане, произтичащо от преоформени несъбираеми задължения от необслужван кредит на „З”ЕО. към ТБ”Х”АД по реда на ЗУНК в задължение към държавата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Изложени са съображения, че ищецът не е страна по договора за банков кредит, нито се явява правоприемник на задълженията на „З”ЕО. след преобразуването и приватизацията на държавното дружество. Наведени са доводи, че процесните кредитни задължения са възникнали преди образуването на дружеството и не могат да го ангажират. Поддържа се възражението за преклудиране на вземането на държавата съгласно пар.6а ПЗР на ЗППДОП, тъй като не е заявено в предвидения срок пред органа по чл.3 от закона, както и за погасяването му по давност.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поддържа, че апелативният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, свързани с приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, по отношение на правоприемството на дълга, както и приложението на пар.6а на ЗППДОП и разпоредбите за давността. Твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Позовава се на приложените към жалбата р. № 1032/16.01.2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; р. № 214/14.02.2003 год. по гр.дело № 18874/2002 год. на ВКС, V г.о.; р. № 922/17.05.2008 год. по т.дело № 537/2007 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба А. за д. в. гр. С. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор отрицателен установителен иск по чл.87, ал.3 ЗСДВ. По делото е представен акт № 25/31.08.2004 год. за установяване на частно държавно вземане, издаден от АДВ на основание чл.87 ЗСДВ и чл.12в от ЗУНК, от който е видно наличието на дълг на „З”О. към държавата в размер на сумата 173 599.96 щ.д./главница и лихви/ за периода 15.10.2000 год. – 19.08.2004 год. Основание за възникване на вземането е договор от 14.02.1995 год., сключен между М на финансите, Министерство на земеделието и хранителната промишленост и праводателя на ищеца „З”ЕО. , с който е уредено погасяването на задължението на търговското дружество с държавно имущество към ТБ”Х”АД, преоформено по ЗУНК с предходно съставен акт № 90/2000 год. за непогасен валутен кредит по договор сключен на 23.08.1988 год. между З кооперативна банка-Пловдив и СО”З” за закупуване на технологична линия за производство на екструдирани храни. С договора от 14.02.1995 год. са преуредени съществуващите задължения на дружеството към държавата на основание на одобрена програма за финансово оздравяване и преструктуриране, като е намален част от дълга и е приета програма за разсроченото погасяване на остатъка по години и периоди считано от 1995 год. до края на 2009 год. По делото е безспорно установена идентичност на този дълг с вземането по процесния акт № 25/31.08.2004 год., обхващащо периода на задълженията от 15.10.2000 год. – 19.08.2004 год. Безспорно установено е също целевото усвояване на кредита ч. закупуването на технологичната линия, която е предоставена за производството на преустроения през 1989 год. цех за екструдирана храна „З”, преминал след поредица от извършени реорганизации в „З”ЕО. , впоследствие в „З”ЕО. , чиито правоприемник е ищеца видно от представеното удостоверение за актуално състояние от 30.01.2004 год. Безспорно е също, че при приемане на съответната част от активите и пасивите при извършеното преобразуване на държавните дружества машината е преминала в имуществото на праводателя на ищеца „З”ЕО. видно от документите, съдържащи се в информационния меморандум съставен при приватизацията на дружеството започнала през 1997 год., в който се съдържат и конкретни данни за непогасения остатък на преоформения валутен кредит по ЗУНК, включен като задължение в пасивите на приватизираното дружество. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че ищецът носи отговорност за процесното задължение в качеството му на правоприемник на държавното търговско дружество. Прието е за неоснователно възражението по пар.6а от ПЗР на ЗППДОП, тъй като дългът фигурира в информационния меморандум от м.септември 1997 год. по приватизацията, както и че не е изтекъл петгодишния давностен срок по отношение на процесните погасителни вноски по главницата съгласно сроковете в приетия погасителен план до датата на съставяне на акта от 31.08.2004 год. предвид тяхната поетапна изискуемост.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства е релевантен по делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните съгласно чл.188, ал.1 и 2 ГПК/отм./, сега чл.235, ал.2 и 3 от новия ГПК. В случая апелативният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приел, че е налице правоприемство на „З”О. по отношение на процесния дълг по ЗУНК. С тези си действия съдът е процедирал правилно и в съответствие с посочената съдебна практика, включително и изразената в цитираните в касационната жалба решения на различни състави на ВКС. Що се отнася до конкретните изводи на съда направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка различния изход по всяко едно от цитираните дела не се дължи на противоречие в съдебната практика, а на различните факти по всяко едно от тях, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Що се отнася до оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност, същите представляват касационни основания за отмяна съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Аналогично е положението и по отношение на втория процесуален въпрос, свързан с приложението на пар.6а от ПЗР на ЗППДОП. Постоянна и трайноустановена е съдебната практика, че макар и формално незаявено пред органа по приватизация вземането на кредитора към приватизиращото се дружество не се явява скрито, когато задължението поначало фигурира като пасив в имуществото на предприятието – т.е. отразено е в баланса му или присъствува в икономическия и правен анализ на подлежащото на приватизация дружество. В този смисъл са решенията по т.дело № 576/2008 год., т.д. № 117/2003 год., гр.дело № 1054/2003 год., гр.дело № 1136/2001 год. и др. на различни състави на Търговска колегия на ВКС. В случая, обжалваното решение е в съответствие с цитираната съдебна практика, тъй като видно от данните по делото процесното задължение фигурира в информационния меморандум по откритата процедура за приватизация на „З”ЕО. , гр. С.. На стр.10 от цитирания меморандум е записано, че дружеството има дългосрочен дълг в размер на 169 598 хил.лева, представляващ равностойността на непогасения остатък от преоформен валутен кредит по ЗУНК от 348 хил.щ.долара. Съгласно подписания с МФ договор от 14.02.1995 год. дружеството се задължава да погасява ежегодно по 26 хил.щ.д. главница на два пъти до 2008 год. и през 2009 год. – 36 хил.щ.д. Лихвата е в размер на 9% върху остатъка от главницата, четири пъти годишно. В тази връзка не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по отношение на поставения материалноправен въпрос за давността, която в случая не е изтекла, тъй като с акт № 25/31.08.2004 год. на АДВ се претендират непогасените задължения за периода от 15.10.2000 год. до 19.08.2004 год. по приетия погасителен план с договора от 14.02.1995 год. между МФ, МЗХП и „З”ЕООД. В съответствие с новационния характер на този договор погасителните вноски са уговорени с нови срокове за изискуемост в рамките на посочения период 1995-2009 год. С оглед сключения тристранен договор и уговорения в него погасителен план, в случая изискуемостта на вземането на държавата настъпва поетапно с настъпването на падежа на всяка отделна вноска, от който момент започва да тече и петгодишния давностен срок за всяка вноска. Постановеното в този смисъл решение е в съответствие с постоянната съдебна практика, а и касаторът не сочи в жалбата си данни за наличие на противоречива съдебна практика по така поставения материалноправен въпрос.
Неправилно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд счита, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК на постановеното въззивно решение, поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 92/10.09.2008 год., постановено по гр.дело № 53/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!