О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№340.
гр.София, 22.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 134/2009 година
Производството е по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К”О. , гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 154/11.11.2008 год., постановено по гр.дело № 1645/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Врачанския окръжен съд от 09.04.2008 год. по гр.дело № 921/2007 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу „Ш”О. , гр. В. иск по чл.52 ЗЗД за заплащане на сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие публикация в управлявания от ответника вестник „Ш”, която уронва престижа и търговското име на ищцовото дружество и предлаганите от него стоки.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че погрешно съдът, прилагайки нормата на чл.52 ЗЗД е направил извода, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи само на физически, но не и на юридически лица. Навеждат се доводи, че увреждането на доброто име на юридическото лице също би могло трайно да увреди неговите търговски интереси или осъществяването на идеалните му цели, позовавайки се по аналогия на разпоредбите на чл.31 от Закона за защита на конкуренцията и чл.152, ал.2 от Закона за кредитните институции.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК твърдейки, че е налице противоречива практика по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като представя решение от 16.06.2004 год. по ВАД № 102/2003 год. и решение № 197/19.02.1997 год. по гр.дело № 250/1995 год. на ВКС-V г.о.
Ответникът по касационната жалба „Ш”О. , гр. В. не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и по основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.52 ЗЗД за заплащане на сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване доброто търговско име на ищцовото дружество в резултат на публикуван материал в издавания от ответника вестник „Ш”. Прието е, че липсва правно основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на търговец-юридическо лице, тъй като всичките му права са имуществени, включително и тези свързани с маркетинговия имидж, търговските марки и др.подобни. Направен е решаващият извод, че чл.52 от ЗЗД не може да намери приложение по отношение на юридическите лица, които формират воля чрез своите органи, поради което не могат да търпят морални вреди.
Макар да не е изрично формулиран от касатора в изложението му към касационната жалба, с оглед данните по делото, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за изхода на спора, се свежда до приложението на чл.52 ЗЗД и до възможността за присъждане на това основание обезщетение за неимуществени вреди в полза на търговец-юридическо лице. Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос е в съответствие със закона и практиката на ВКС, според която поначало разпоредбата на чл.52 ЗЗД има приложение при деликтната отговорност, като законът допуска обезщетяване на неимуществени вреди в случаите на непозволено увреждане на физическите лица. Съдебната практика отрича възможността да се обезщетяват юридически лица за неимуществени вреди, тъй като ограничава кръга на вредите до физически и емоционални болки и страдания, каквито може да търпи само физическо лице. Начинът на защита на търговеца-ЮЛ по отношение на нелоялна конкуренция или накърняване на неговите търговски интереси свързани с маркетинговия имидж, правото на търговски марки и др. са обект на специална нормативна уредба, поради което общата норма на чл.52 ЗЗД не намира приложение.
Неправилно е позоваването на касатора на наличието на противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос, тъй като едното от представените решения е неотносимо, тъй като е постановено по вътрешно арбитражно дело № 102/2003 год., а във второто решение № 197/19.02.1997 год. по гр.дело № 250/1995 год. на ВКС-V г.о. е прието, че принципът на чл.52 ЗЗД не намира приложение по отношение на юридическите лица. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила решения по граждански дела по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за решения по арбитражни, административни, наказателни или др.дела.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав № 154/11.11.2008 год., постановено по гр.дело № 1645/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: