О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр.София, 02.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 251/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Б. и М. Н. Б. от гр. Д., подадена чрез процесуалния им представител адвокат Д. Д. от АК-Добрич срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 543/20.11.2008 год., постановено по в.гр.дело № 517/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Добричкия районен съд № 17/07.05.2008 год. по гр.дело № 264/2008 год., с което е отхвърлен предявеният от ищците-касатори срещу „С”О. , гр. В. иск по чл.209, ал.3 ГПК/отм./ за установяване нищожност на съдебно решение № 65/16.05.2007 год. по т.дело № 540/2006 год. по описа на ВКС-Търговска колегия, първо отделение.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в атакуваното решение е налице произнасяне извън правораздавателната власт на съда от страна на ВКС, който в касационното производство фактически е допълнил въззивното решение, посочвайки цената на недвижимия имот в обявения за окончателен договор за продажба-предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Навеждат се доводи, че при констатирана незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение ВКС е могъл да го отмени като е следвало да се произнесе само по заявените в касационната жалба основания.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Излага становище, че решението на съд, с което е допълнил друго предходно решение извън заявените в касационната жалба основания е нищожно, тъй като нарушава пределите на правораздавателната власт на съда и противоречи на принципа на диспозитивното начало в процеса. Навежда доводи, че посочения правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки на т.10 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК и на р. № 57/07.02.1995 год. по гр.дело № 709/1994 год. на ВКС-5-чл.състав.
Ответникът по касационната жалба „С”О. , гр. В. не взема становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира, че жалбата е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищците-касатори иск по чл.209, ал.3 ГПК/отм./. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е приел, че въведените с исковата молба пороци на решението на ВКС № 65/16.05.2007 год. по т.дело № 540/2006 год. на първо отделение на Търговска колегия не представляват основания, водещи до нищожност, тъй като решението на съда е валидно постановено и процесуално допустимо. Направен е извода, че посочвайки цената на недвижимия имот-предмет на обявения за окончателен от двете съдебни инстанции предварителен договор за покупко-продажба, ВКС не е излязъл извън пределите на спорния предмет, нито е присъдил нещо различно от исканото в особеното производство по чл.297, ал.1 ГПК/отм./ за сключване на окончателен договор. Изложени са съображения, че според цитираната норма, в това производство съдът е призован с решението си да замести обещания договор без промени в съдържанието му, като възпроизведе съществените му елементи, включително и цената, което касационната инстанция е сторила в съответствие с нормата на чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./.
При тези фактически данни поставеният от касаторите правен въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение и е от съществено значение за изхода на спора, е следния: нищожно ли е решението по чл.297, ал.1 ГПК/отм./, с което касационният съд служебно е посочил цената на имота-предмет на обявения от въззивния съд за окончателен предварителен договор за покупко-продажба.
По отношение на така поставения съществен процесуален въпрос, обаче не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Според постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВКС нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. Такива са постановените от ненадлежен или незаконен съдебен състав или извън правораздавателната власт на съда, както и неподписаните или абсолютно неразбираемите решения. Не всеки порок /освен изброените/ води до нищожност и в тази връзка не съществува знак за равенство между нищожното, недопустимото или неправилно решение. В случая данните по делото по безспорен начин сочат, че решение № 65/16.05.2007 год. по т.дело № 540/2006 год. на ВКС, ТК, І т.о. не е нищожно, тъй като отговаря на изискванията за валиден съдебен акт. Предявявайки иска си по чл.209, ал.3 ГПК/отм./ за прогласяване нищожност на това решение ищците фактически се позовават на пороци, които могат да се квалифицират като такива, водещи до неправилност, но не засягат неговата валидност. Въведените с исковата молба доводи за нищожност всъщност представляват основания за отмяна на неправилно решение поради неговата незаконосъобразност, ако визирания порок в действителност е налице. Защитата срещу неправилно съдебно решение, обаче, е по реда на инстанционния контрол, който в случая е изчерпан. Съгласно чл.209, ал.3 ГПК/отм./ единствено нищожността на решението може да се предяви по исков ред и именно тази възможност са ползували жалбоподателите, но сочат пороци, които не засягат неговата валидност.
Вписването в решението на ВКС на цената на недвижимия имот по обявения от предходните инстанции за окончателен договор за продажба на този имот не води до нищожност на касационното решение, тъй като не представлява излизане извън пределите на правораздавателната власт на съда. В тази връзка приложеното към касационната жалба р. № 493/13.05.1991 год. по гр.дело № 280/1991 год. на ВС-І г.о. е неотносимо в конкретния случай, тъй като третира съвсем различна хипотеза – отменяване от въззивен съд на първоинстанционно решение в необжалваната му част, която е влязла в законна сила. Неоснователно е поддържаното от касаторите становище, че с касационното решение е влошено положението на страната, подала касационната жалба. Касационната инстанция не е излязла извън пределите на обжалваното въззивно решение, нито е присъдила нещо различно от исканото в производството по чл.297, ал.1 ГПК/отм./. Това исково производство има особен характер и в него съдът е призован да замести с решението си обещания договор като е длъжен да възпроизведе клаузите, предвидени в предварителния договор, когато предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен. Само при това условие съдът ще защити и осъществи правото да се иска сключване на окончателния договор, така както той е обещан с предварителния договор. Точно това е сторил ВКС с решението си по т.дело № 540/2006 год. като е посочил цената на недвижимия имот по обявения с оставеното в сила въззивно решение за окончателен предварителен договор от 29.09.2003 год. – предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Както вече беше посочено, приложеното към касационната жалба решение на състав на ВКС, постановено при действието на отменения ГПК, не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като различния изход е обусловен от липсата на идентичност между делата.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд № 543/20.11.2008 год., постановено по в.гр.дело № 517/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: