О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
гр.София, 23.07.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 71/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. С. и А. Костадинов И. от гр. С., подадена чрез процесуалните им представители адвокатите М. Брага и Ж. Кисьова от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-г състав № 22/21.07.2008 год., постановено по гр.дело № 4647/2003 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 37 състав от 06.08.2003 год. по гр.дело № 1095/2002 год., с което е отхвърлен иска на касаторите по чл.472 ГПК за нищожност на нотариално действие във връзка със съставянето на нот.акт № 76, т.ІІ, рег. № 3* дело № 287/2000 год. за продажба на недвижим имот – предмет на сключен между ищците и ответника „Д”Е. , гр. С. предварителен договор от 15.10.1998 год. за строителство и прехвърляне на собственост върху жилищен имот, както и иска по чл.135 ЗЗД, с който се иска да бъде обявена за недействителна извършената на 21.07.2000 год. с посочения нотариален акт продажба на процесния апартамент № 20, находящ се на четвърти етаж в сградата на ул.”Ч” № 3* гр. С. от първия ответник „Д”Е. на втория ответник Ф. к. „Н”Е. , гр. С..
Въпреки, че не е изрично посочено, видно от съдържанието на касационната жалба оплакванията на касаторите обхващат само частта на въззивното решение, отнасяща се до отхвърления иск по чл.135 ЗЗД. Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на въззивното решение по отношение на този иск, като молят същото да бъде отменено и искът по чл.135 ЗЗД да бъде уважен със законните последици. Посочват, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и възраженията на страните, игнорирал е изцяло съществената част от доказателствения материал, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че необосновано в противоречие с данните по делото съдът е приел, че приобретателят на имота има сключен предварителен договор с по-ранна дата от този на ищците, въпреки че те са оспорили датата и съдържанието на този договор по реда на чл.154 ГПК и доказателствената тежест в производството по оспорването е изцяло за страната, която се ползува от този документ – в случая ФК”Н”Е. , а не за ищците. Посочва се още, че не са взети предвид показанията на всички свидетели, които заявяват, че единствените купувачи на имота са ищците, тъй като са плащали суми, следили са строителството и са извършвали подобрения в имота, като тези факти са били известни на двамата ответници.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат като основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Навеждат доводи, че въззивното решение съдържа произнасяне по редица материалноправни и процесуални въпроси от съществено значение за крайния изход на спора, които са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В нарушение на процесуалните разпоредби на чл.188, чл.127, ал.1 и 2, чл.145, ал.1, чл.154, ал.3 и чл.156 от действуващият към момента на гледане на делото ГПК/отм./ решаващият съд не е обсъдил и не е отдал значение на доказателства за факти и обстоятелства, които са от съществено значение за предмета на спора, като е разменил доказателствената тежест на страните в процеса, игнорирал е признанието на предявения иск от страна на първия ответник и без да изложи никакви съображения е приел, че не е налице субективния елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД.
Позовава се на приложени към касационната жалба шест броя решения на различни състави на ВКС по поставените правни въпроси.
Ответникът по касационната жалба „Ф”, гр. С. чрез процесуалния си представител адвокат А. Маринова от САК поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Ответникът „Д”Е. , гр. С. не ангажира становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Предвид съдържанието на касационната жалба предмет на обжалване е въззивното решение само в частта му относно предявения иск по чл.135 ЗЗД, тъй като по отношение на останалата част на постановеното решение няма направени оплаквания, нито са посочени основания за допускане на касационно обжалване.
С постановеното въззивно решение в обжалваната му част Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.135 ЗЗД. Съдът е направил извода, че не е налице субективния елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД, тъй като подлежи на доказване, че не само длъжникът, но и насрещната страна-купувач по увреждащия договор е знаела за увреждането, като доказателствената тежест е върху ищците. Без да обсъди събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства и направените в тази връзка възражения и оспорвания по реда на чл.154 и сл. ГПК/отм./ и без да изложи някакви фактически и правни съображения СГС е приел за недоказано, че упълномощената да извършва правни услуги на „Д”Е. Красимира Г. Г. е знаела за сключения предварителен договор с ищците и е уведомила за това съпруга си, който е управител на ФК”Н”ЕООД-купувач по увреждащата сделка. Без никакви мотиви в атакуваното решение е прието наличието на валидно сключен предварителен договор между двамата ответници за процесния имот, предхождащ по време сключения между ищците и продавача „Д”ЕООД.
Върховният касационен съд намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поддържаното от касаторите основание за разрешени в противоречие с практиката на ВКС процесуални въпроси, които са от съществено значение за крайния изход на спора.
Безспорна и трайно установена е съдебната практика, че при осъществяване на решаващата си правораздавателна дейност съдът в изпълнение на разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./ е длъжен да анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, да обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи и възражения и да изложи в решението съображенията си за направените фактически и правни изводи. В този смисъл са и цитираните от жалбоподателите решения на различни състави на ВКС за тежестта на доказване и разпределението й между страните в процеса съгласно чл.127, ал.1 ГПК/отм./ и в производството по чл.154 ГПК/отм./; за задължението на съда да прецени обясненията и признанията на страните с оглед останалите доказателства по делото – чл.127, ал.2 ГПК/отм./ – р. № 120/02.02.2000 год. по гр.дело № 704/1999 год. на ВКС-V г.о.; р. № 1016/31.03.2005 год. по гр.дело № 1198/2003 год. на ВКС-ІІ г.о.; р. № 1/19.03.2001 год. по гр.дело № 678/2001 год. на ВКС-ІІ г.о.; р. № 857/26.03.1973 год. по гр.дело № 227/1973 год. на ВКС-ІІ г.о.; р. № 30/06.01.1970 год. по гр.дело № 2069/1969 год. на ВКС-І г.о.; р. № 1326/25.10.1984 год. по гр.дело № 763/1984 год. на ВКС-ІV г.о.; р. № 1556/28.02.1984 год. по гр.дело № 977/1984 год. на ВКС-ІV г.о. и др.
Когато страната се позовава на въпрос, за който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението, както е в настоящия случай.
В случая в противоречие с цитираната съдебна практика съдът е решил спора по чл.135 ЗЗД като не е обсъдил в тяхната връзка всички доказателства, които имат значение към правнорелевантните факти, не е посочил обосновани съображения защо кредитира показанията на едни свидетели и не дава вяра на други по отношение на основния спорен факт – налице ли е знание за увреждане от страна на третото лице-приобретател по сделката с процесния апартамент. Не са изложени съображения в подкрепа на направения извод, че ответниците имат сключен предварителен договор с по-ранна достоверна дата от този на ищците, въпреки че представеният в хода на производството предварителен договор от 07.07.1998 год. е бил оспорен по реда на чл.154 ГПК/отм./ като неистински, антидатиран и създаден за нуждите на процеса. Нарушени са и правилата за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, за която е без значение каква процесуална роля заема страната по делото – т.е. не зависи от качеството на ищец или ответник, а от отношението й към спорното право.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на СГС на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта му относно предявения иск по чл.135 ЗЗД и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба по същество. По отношение на въззивното решение в останалата му част не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като касационната жалба не съдържа нито конкретни оплаквания, нито доводи за наличие на някое от основанията, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 22/21.07.2008 год. по гр.дело № 4647/2003 год. в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 06.08.2003 год. по гр.дело № 1095/2002 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.135 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 145,00/сто четиридесет и пет/лева, след което делото да се насрочи в открито заседание за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: