О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр.София, 19.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 587/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И”А. , гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 263/21.03.2009 год., постановено по т.дело № 2370/2008 год. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ-9 състав от 29.07.2008 год. по т.дело № 1834/2007 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. за п. иск за заплащане на сумата 87 000 лева, въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД посочената сума, с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца след като А. е била осъдена да върне на купувача по обявения за нищожен приватизационен договор от 17.06.1999 год. цената на закупения обект, представляващ обособена част от ответното предприятие, която сума то е получило на основание пар.9б, ал.2 ЗППДОП/отм./ като постъпление от приватизацията на посочения обект.
Жалбоподателят прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че тълкувайки неправилно фактите по делото въззивният съд погрешно е квалифицирал предявеният иск по чл.59, ал.1 вместо по чл.55, ал.1 ЗЗД, както е бил предявен. Това е довело до неправилно приложение на разпоредбите на чл.110 и чл.114 ЗЗД относно началния момент на погасителната давност по отношение на процесното вземане за неоснователно обогатяване, който в хипотезата на чл.55, ал.1 пр.първо ЗЗД при нищожна сделка е деня на получаване на престацията от страна на ответника –.07.1999 год. за сумата от 8 000 лева и 21.07.1999 год. – за сумата 79 000 лева, а не датата 19.12.2006 год. когато А. за п. е възстановила процесната сума на купувача по обявения за нищожен приватизационен договор, както е приел апелативния съд. В тази връзка се навеждат доводи, че искът е погасен по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът излага съображения, че въпросът за правната квалификация на предявения иск е съществен за изхода на спора и този въпрос е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС по приложението на погасителната давност в хипотезите на неоснователното обогатяване, изразена в Постановление № 1/28.05.1979 год. по гр.дело № 1/1970 год. на Пленума на ВС и приложеното към жалбата р. № 5/01.03.1980 год. по гр.дело № 86/1979 год. на ОСГК. В цитираната съдебна практика е прието, че когато е получено нещо въз основа на нищожен акт е налице начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1 пр.първо ЗЗД, в която хипотеза погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията.
Ответникът по касационната жалба А. за п. гр. С. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. за п. иск за заплащане на сумата 87 000 лева и квалифицирайки предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД е осъдил ответника-касатор да заплати посочената сума, с която той се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, който е бил осъден да върне на купувача по обявения за нищожен приватизационен договор цената на закупения обект, представляващ обособена част от „И”АД. По делото е безспорно установено, че приватизационният договор е сключен на основание чл.34 ЗППДОП/отм./ между купувача и А. за п. в качеството й на орган по чл.3 ЗППДОП/отм./, представляващ държавата при извършване на п. на обособени части от държавни предприятия, в които тя не е едноличен собственик на капитала. Ответникът не е страна по този договор, а цената на приватизирания обект му е преведена от А. за п. след получаването й от купувача по приватизационната сделка на основание пар.9б, ал.2 ПЗР на ЗППДОП/отм./. В тази връзка съдът е приел, че след като не е страна по приватизационната продажба, ответникът е получил сумата от 87 000 лева като постъпление от приватизацията по силата на закона, а не въз основа на обявената за нищожна приватизационна сделка, поради което в случая хипотезата на чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД-получено при начална липса на основание е неприложима, тъй като между страните по делото не е съществувала договорна връзка. При това положение е направен извода, че ищецът може да се защити единствено със субсидиарния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като едва след като А. по п. е била осъдена и е възстановила на купувача продажната цена по нищожната сделка за нея възниква правото да претендира платената сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка, тъй като сумата-предмет на иска, е останала в неговия патримониум заедно с върнатия обект по нищожната приватизационна сделка. Прието е, че вземането на ищеца е станало изискуемо от момента на обедняването /датата 19.12.2006 год. когато е превел на купувача продажната цена по нищожната сделка/, поради което се явява неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, защото с оглед данните по делото искът е предявен в рамките на петгодишния давностен срок.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на поставения от касатора съществен процесуален въпрос във връзка с правната квалификация на предявения иск. В постоянната си практика ВКС приема, че дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, който е длъжен сам да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В случая, с оглед данните по делото, правилно въззивният съд е квалифицирал иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като ответникът не е страна по приватизационната продажба и сумата-предмет на предявения иск не е получена от него като цена на основание обявения за нищожен приватизационен договор, а съгласно специалната норма на пар.9а, ал.2 ПЗР на ЗППДОП/отм./ като парично постъпление от п. на обособена част. Ето защо хипотезата на чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД е неприложима. Налице е фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД.
В тази връзка неоснователно е и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по отношение материалноправния въпрос относно приложението на погасителната давност в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД, който според касатора е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Както вече беше посочено, ППВС № 1/1979 год. е относимо, тъй като урежда различните хипотези на неоснователно обогатяване, включително и искът по чл.59, ал.1 ЗЗД. Прието е в т.8 и т.10 от цитираното постановление, че субсидиарния иск за неоснователно обогатяване е допустим в случаите, когато е налице неоправдано разместване на материални блага и за обеднилата се страна няма друга правна възможност за защита, какъвто е конкретния случай. След възстановяване на продадения недвижим имот в патримониума на ответника поради прогласената нищожност на приватизационната сделка /по която той не е страна/”И”А. без правно основание задържа получената на основание пар.9а, ал.2 ПЗР на ЗППДОП/отм./ сума като постъпление от приватизацията, с която сума А. по п. се е обеднила, възстановявайки я на купувача по приватизационния договор. Изискуемостта на вземането за ищеца настъпва от момента на обедняването – датата 19.12.2006 год., поради което правилно съдът е отхвърлил възражението за изтекла давност, прилагайки точно материалния закон – чл.111 във вр. с чл.114 ЗЗД и съобразявайки се с цитираната съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 263/21.03.2009 год. по т.дело № 2370/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: