О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.255
гр.София, 18.05.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 490/2008 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Г. и Р. Л. Г.-двамата от гр. С. на починалия в хода на процеса ищец Г. К. Г. /, подадена чрез процесуалния им представител адвокат Р. П. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 20/15.03.2008 год., постановено по гр.дело № 1936/2007 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 11.08.2007 год. по гр.дело № 01022/2006 год., с което е отхвърлен предявеният от наследодателя на касаторите срещу Е. К. В. от гр. С. и „А”АД/в ликвидация/, гр. С. иск по чл.255 ГПК/отм./ за установяване, че ищците не дължат сумата от 27 451,47 лева по изп.дело № 1806/2005 год. на І отд., 6 уч. при СИС поради настъпил ефект на прихващане с дължимите суми по изп.дело № 32194/2005 год. на ІV отд. 6 уч. при СИС.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че неправилно и в противоречие с данните по делото съдът е отхвърлил предявения иск, като е обвързал момента на влизане в сила на осъдителното решение по гр.дело № 146/2000 год. на СГС с настъпването на ефекта на прихващането с насрещно вземане на длъжника като новонастъпил факт. Поддържа се становището, че съгласно чл.104, ал.2 ЗЗД ефектът на прихващането настъпва в деня, когато то е могло да се извърши – в конкретния случай това е моментът на постановяване на осъдителното решение по т.дело № 146/2000 год. на СГС след потвърждаването му от въззивния съд, когато вземането е станало изискуемо и ликвидно, а не едва след произнасянето на касационната инстанция по въззивното дело.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателите сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, позовавайки се на противоречие на постановения съдебен акт с практиката на ВКС по приложението на чл.103 и чл.104, ал.1, изр.1 ЗЗД, както и на обстоятелството, че правилното решаване на съдебния спор е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касационната жалба Е. К. В. от гр. С. и „А”АД/в ликвидация/,гр. София не ангажират становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на оплакванията изложени в нея.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос винаги е специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
За да отхвърлят иска по чл.255 ГПК/отм./ за установяване недължимост на вземане на ответницата Е. В. / цедирано й от „А”АД/ по изп.дело № 1806/2005 год. образувано въз основа на изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”а” ГПК/отм./ по т.дело № 146/2000 год. по описа на СГС, двете съдебни инстанции са приели за недоказано твърдението в исковата молба, че задължението е било прихванато срещу насрещни изискуеми и ликвидни вземания на починалия ищец Г. Г. към „А”АД/в ликвидация/ на основание влезли в сила решения на СРС по три дела /гр.дело № 5978/2002 год., гр.дело № 5986/2002 год. и гр.дело № 6082/2002 год./. Изложени са съображения, че поначало съдебните изпълнителни основания се ползуват със сила на пресъдено нещо, която изключва възможността да се оспорва изпълняемото право въз основа на факти, преклудирани от нея. В тази връзка искът по чл.255 ГПК/отм./ може да бъде основан само на факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо настъпили по правило след нейното възникване. Съобразявайки разпоредбите на чл.103, ал.3 и чл.104 ЗЗД въззивният съд приема, че тъй като не се е съгласил с прехвърлянето на вземането поначало е допустимо длъжникът да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. За да се прецени, обаче, дали ефекта на прихващането представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.255, изр.второ ГПК/отм./, ищецът следва да докаже, че е извършено след влизане в сила на решението по гр.дело № 146/2000 год. на СГС, каквито доказателства по делото не са представени. В тази връзка въззивният съд е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск, тъй като не са налице предвидените в чл.255 ГПК предпоставки.
Жалбоподателят не е сочи същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените оплаквания за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният в допълнителното изложение въпрос относно приложението на чл.103 и чл.104 ЗЗД и възможността за прихващане на насрещни вземания в случая не е от значение за крайния изход на делото. Същественият правен въпрос, обусловил решаващият извод на съда не е дали въобще е допустимо прихващане между изискуеми и ликвидни насрещни вземания, а представлява ли отправеното от наследодателя на ищците изявление за прихващане новонастъпил факт по смисъла на чл.255 ГПК/отм./ с оглед момента на влизане в сила на осъдителното решение по т.дело № 146/2000 год. на СГС, на основание на което е издаден изпълнителния лист срещу длъжника. В тази връзка приложените към касационната жалба и цитирани в нея ТР № 1/04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК, р. № 222/03.08.1998 год. по гр.дело № 31/1998год. на ВКС-5 чл.състав, р. № 876/10.05.2001 год. по гр.дело № 2082/2000 год. на ВКС-V г.о., р. № 74/12.03.1994 год. по гр.дело № 809/1993 год. на ВКС-V г.о., представляващи безспорна съдебна практика относно възражението за прихващане не обосновават наличието на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не обуславят противоречиво разрешаване на въпроса за основанието на иска по чл.255 ГПК/отм./ поради липсата на обективен идентитет между делата. Що се отнася до поставения от касаторите въпрос относно моментът на влизане в сила на съдебните решения, отговорът му се съдържа в разпоредбите на чл.219 ГПК/отм./, респ. чл.296 от сега действуващия ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 20/15.03.2008 год., постановено по гр.дело № 1936/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: