О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
гр.София, 29.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 394/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. гр. С. срещу решението на Варненския апелативен съд № 206/25.11.2008 год., постановено по в.т.дело № 298/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 65/04.02.2008 год. по т.дело № 88/2005 год. в частта му, с която е развален приватизационния договор от 15.01.1997 год., сключен по реда на чл.35, ал.1, т.1 ЗППДОП/отм./ и са осъдени ответниците-купувачи на процесния магазин да заплатят сумата 374 039 лева – пазарната стойност на имота към момента на предявяване на иска, както и 56 050 лева – обезщетение за ползуването на същия без правно основание, въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, както и исковете за заплащане на пазарната стойност на процесния недвижим имот и обезщетение по чл.10.5. от договора за ползуването му до датата на продажбата 04.02.2002 год. в посочените размери.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, игнорирал е безспорния факт, че купувачите са нарушили поетото задължение по чл.9.2 от приватизационния договор да не се разпореждат със закупения обект в продължение на 5 години от изплащане на цената, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД без да се отчете спецификата на приватизационния договор преференциите, които ползуват купувачите при изплащане на цената и целта на предвидената в чл.9.2 забрана, която е въведена за да се избегнат спекулативни продажби на приватизирания обект за определен период.
В изложението си към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поддържайки наличие на противоречива съдебна практика по въпроса за приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД по отношение на приватизационните договори и дали неизпълнението на задължението на купувачите за отчуждаването на обекта преди изтичане на договорения срок е незначително с оглед интересите на кредитора по смисъла на цитирания текст. Позовава се на приложените към касационната жалба три съдебни решения, както следва: на Варненския апелативен съд, постановено на 04.04.2008 год. по в.т.дело № 66/2008 год., на Плевенския окръжен съд № 366/10.12.2008 год. по т.дело № 26/2008 год. и на Пазарджишкия окръжен съд № 92/31.10.2007 год. по т.дело № 6/2007 год., за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответницата по касационната жалба Й. С. Р. от гр. В. поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Останалите ответници по касационната жалба не ангажират становище по наведеното основание за допускане на касационно обжалване и оплакванията на касатора.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част въззивният съд е решил спора по същество и е отхвърлил като неоснователен предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения с ответниците-физически лица по реда на чл.35, ал.1, т.1 ЗППДОП/отм./ приватизационен договор от 19.01.1997 год. за покупко-продажба на магазин № 22 /обособена част от „С”ЕООД, гр. В., както и исковете за заплащане на пазарната стойност на закупения обект в размер на 374 039 лева и обезщетение по чл.10.5 от договора за сумата 56 050 лева за ползуване на процесния недвижим имот до датата на продажбата му на трето лице – 04.02.2002 год. Анализирайки целия доказателствен материал по делото съдът е приел, че купувачите са изпълнили основните задължения по договора – покупната цена е изплатена предсрочно, в имота са вложени инвестиции, извършени са редица подобрения, с което е увеличена цената му и са постигнати целите на приватизационния договор. Прието е също, с оглед данните по делото, че отчуждителната сделка е извършена пет години след сключването на договора, поради което защитната клауза на чл.9.2 е изиграла ролята си за охрана на обществения и стопански интерес, свързан със запазване предмета на дейност и заетостта на работещите в предприятието за периода от сключването на договора до продажбата на приватизирания обект. При тези фактически данни съдът е направил извода, че въпреки формалното частично неизпълнение по отношение на предвидения в цитираната клауза срок, посоченото неизпълнение не е съществено и не накърнява интересите на кредитора, поради което съгласно разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, разваляне на договора не се допуща. Този извод е направен въз основа на конкретните факти по делото. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства, включително клаузите на приватизационния договор, при съобразяване с разпоредбите на чл.188, ал.1 и чл.127, ал.1 от приложимия към момента на гледане на делото ГПК/отм./ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи.
При тези фактически данни, същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД, според който разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначително с оглед интереса на кредитора. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По този въпрос постоянната съдебна практика е непротиворечива в смисъл, че в хипотезата на чл.87, ал.4 ЗЗД, когато развалянето на договора става по съдебен ред, съдът е този, който ще прецени с оглед фактите по делото дали неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интересите на кредитора. В този смисъл е и р. № 147/24.12.1987 год. по гр.дело № 117/1987 год. на ОСГК на ВС. Предвидената в чл.87, ал.4 ЗЗД забрана поставя граници на правото да се развали договора и е изцяло в подкрепа на заложения в чл.87, ал.1 ЗЗД принцип за защита стабилността на договорните връзки, поради което развалянето не е самоцел, а една крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Законът не определя кога неизпълнението е незначително или кога нарушението е несъществено. Този въпрос се преценява от съда конкретно въз основа на фактите по делото. В случая, постановявайки своя съдебен акт, въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона. Различното разрешаване на този въпрос от съдилищата по представените към касационната жалба решения произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. По настоящото дело апелативният съд е извършил преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства, както и тълкуване съдържанието на процесния договор и въз основа на тях е направил извода за неоснователност на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на решението са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Освен всичко изложено дотук, ВКС намира за неоснователно позоваването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и поради факта,че липсват данни, че представените с касационната жалба три съдебни решения са влезли в законна сила, каквото е изричното изискване на цитирания текст на ГПК.
С оглед на всичко изложено, тъй като не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 206/25.11.2008 год., постановено по в.т.дело № 298/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
/СЛ ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ