О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр.София, 20.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 435/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А”О. , гр. Т. срещу решението на Варненския апелативен съд № 4/12.01.2009 год., постановено по в.т.дело № 446/2008 год. в частта му, с която е осъден да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на ЧПТК”М”, с. Н., общ. Никопол сумата 67 100,46 лева, представляваща недължимо платена цена на стоки по приложения № 4 и № 5 към договора от 05.09.2006 год. ведно със законната лихва, сумата 27 516 лева – недължимо платени съдебни разноски и разноски за охрана по споразумение от 27.07.2007 год. ведно със законната лихва, както и 7 976,96 лева съдебни разноски по компенсация за двете инстанции. Въззивното решение е обжалвано от касатора и в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Търговищкия окръжен съд № 26/08.08.2008 год. по т.дело № 57/2008 год. в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „А”О. срещу ЧПТК”М” насрещни искове: за плащане на 1 163,70 лева – цена на доставени 10 бр.торби семена „А”; за неустойка за забава върху главницата по договора от 28.03.2005 год. за разликата над присъдените 6 178,96 лева до 98 254,71 лева; за сумата 100 386,21 лева, представляваща увеличение на цената на доставени стоки по договор от 05.09.2006 год., както и в частта, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение по предявения насрещен иск за неустойка в размер на сумата 86 834,06 лева по договора от 05.09.2006 год. и е прекратено производството по делото по отношение на този иск.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваните му части поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че не е тълкувана по правилата на чл.20 ЗЗД волята на страните, изразена в подписаните договори и анексите към тях, както и съдържанието на протокола от 27.06.2007 год., който има характер на споразумение за окончателното уреждане на отношенията между страните.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че апелативният съд се е произнесъл по съществени процесуални и материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ и чл.20 ЗЗД, които са решени в противоречие с практиката на ВКС в цитираните: ППВС № 7/27.12.1965 год., р. № 1/19.03.2001 год. по гр.дело № 687/2001 год. на ВКС-ІІ г.о., р. № 964/07.12.2006 год. по т.дело № 533/2006 год. на ВКС-ТК, р. № 1064/27.06.2003 год. по гр.дело № 215/2003 год. на ВКС-І г.о., р. № 394/22.02.2005 год. по гр.дело № 2760/2003 год. на ВКС-ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба ЧПТК”М”, с. Н., Плевенска област чрез процесуалния си представител а. Г. М. от АК-Плевен поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение апелативният съд е уважил предявените от ЧПТК”М” искове по чл.55, ал.1 ЗЗД и е осъдил ответника-касатор да възстанови сумата 67 100,46 лева, представляваща платена в повече цена за стоки по приложения № 4 и № 5 към договора от 05.09.2006 год., както и сумата 27 516 лева – платени съдебни разноски по изпълнително дело и разходи за охрана, включени във фактурите на ответника, за които липсват данни, че се дължат. Анализирайки целият доказателствен материал по делото / включително многобройните заключения на назначените експертизи/ във връзка с изпълнението на сключените между страните два договора за покупка на семена, торове и препарати за растителна защита от 28.03.2005 год. и 05.09.2006 год. и анексите от 08.05.2007 год. и 28.06.2007 год., както и извършените разплащания по издадените фактури, съдът е направил извода, че ищецът-купувач е надплатил недължимо сумата 67 100,46 лева, надвишаваща договорената цена по приложения № 4 и № 5 към договора от 05.09.2006 год., която сума следва да му бъде върната от продавача като получена без правно основание. Фактически спорът се свежда до тълкуване на договорните клаузи относно падежа на задълженията и начина на формиране на цените на стоките по признатото плащане, включително чрез бартер с пшеница реколта 2007 год., както и характера на подписания между представителите на страните протокол от 27.07.2007 год., въз основа на който кооперацията е извършила плащане на сумата 520 257,76 лева, включваща процесните претенции. Съдът е приел, че цитираният двустранен протокол няма характер на извънсъдебна спогодба и с него страните не уреждат окончателно правоотношенията си, тъй като с писмо изх. № 265/28.07.2007 год. ищецът изрично е оспорил, че не дължи за семената по приложение № 4 и за препарати по приложение № 5 от договора сумата 67 101 лева, тъй като цената е завишена в сравнение с договорената. В тази връзка е направен извода, че протоколът като частен документ съдържа признание на факти, които могат да бъдат оборвани с други доказателства, а извършеното въз основа на този протокол плащане има характер на внесена гаранция в обезпечителното производство с цел да се избегнат принудителни мерки срещу кооперацията.
Тълкувайки клаузите на договора от 05.09.2006 год. в съответствие с принципите на чл.20 ЗЗД съдът е приел, че между страните е сключен договор за продажба на стоки с отложено плащане, като рискът преминава върху купувача с предаването на стоката, а собствеността – с плащането на цената, която в случая не е конкретно уговорена. Назначената по делото тройна експертиза е констатирала, че за формиране на конкретните цени по фактурите продавачът няма и не е представил схеми за ценообразуване, а индивидуално е определял различни цени по отделните фактури. Тъй като плащането е извършено на 01.08.2007 год. съдът е приел, че е меродавна първата от договорените цени – тази към 20.08.2007 год., а не завишените цени към 15.10.2007 год. В тази връзка съдът е приел за неоснователен предявеният от ответника срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл.327 ТЗ за заплащане на сумата 100 386,21 лева, представляваща увеличение на цената на доставени стоки по договора от 05.09.2006 год., както и за сумата 1 163,70 лева – цената на 10 торби семена за царевица „А”, за които няма издадени фактури и се твърди, че са рекламни. Изхождайки от конкретните данни по делото е отхвърлен като неоснователен и насрещния иск за неустойка за забава по чл.92 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 6 178,60 лева до предявения размер от 98 254,71 лева, като въз основа на данните на първоначалната експертиза е прието, че е налице забавено плащане по договора за 2005 год. само за сумата 25 022,20 лева, за която е и присъдената неустойка. В тази връзка въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение по предявения насрещен иск за неустойка за сумата 86 834,06 лева, тъй като същата се отнася за договора от 05.09.2006 год. и представлява самостоятелна претенция, която не може да бъде претендираната под формата на увеличение на предявения насрещен иск за неустойка по договора за 2005 год.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства е релевантен по делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайно установена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните съгласно чл.188, ал.1 и 2 ГПК/отм./сега чл.235, ал.2 и 3 от новия ГПК. В случая апелативният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. С тези си действия съдът е действувал правилно и в съответствие с посочената съдебна практика /включително и изразената в цитираните в касационната жалба решения на различни състави на ВКС/, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Аналогично е положението и по поставения материалноправен въпрос относно начина на тълкуване на договорите съгласно чл.20 ЗЗД. По този въпрос, както твърди и касатора в изложението си, има трайно установена съдебна практика, която е в смисъл, че при наличие на съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл.20 ЗЗД критерии. Видно от данните по делото, решаващият съд е приложил правилата на чл.20 ЗЗД при тълкуване клаузите на процесните два договора и анексите към тях, като е обсъдил доводите и възраженията на страните относно произтичащите от тях права и задължения. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото /включително заключенията на експертизите и договорните клаузи/, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи досежно поетите договорни задължения представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Цитираният текст има предвид тълкуване на закона, а не на клаузите на конкретен договор, каквото е искането на касатора в изложението му към касационната жалба.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС-Търговска колегия счита, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на постановеното въззивно решение, поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 4/12.01.2009 год., постановено по в.т.дело № 446/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!