О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр.София, 04.03.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 793/2008 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С”ЕАД, гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат П от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІVа състав № 171/17.06.2008 год., постановено по гр.дело № 3988/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 74 състав от 12.07.2006 год. по гр.дело№ 6389/2007 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу едноличен търговец М. М. М. с фирма „Б”, гр. Б. иск по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 2 562,43 лева, представляваща цена на получени 3000 кг. хибридна царевица, както и претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 100 лева за забавено плащане на претендираната главница, която претенция има акцесорен характер.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил данните по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения и отхвърляне на предявения иск. Обосновавайки основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно наличието на търговска сделка и начина на установяването й, ако същата не е сключена в писмена форма, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец М. М. М. с фирма „Б” от гр. Б. чрез процесуалния си представител адвокат Р. М. от АК-В. Търново изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания за неправилност на решението са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки нейната редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1./; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение, като е приел, че предявеният от ищеца-касатор иск по чл.327, ал.1 ТЗ е неоснователен, тъй като с оглед данните по делото ищецът не е доказал наличието на сключен с ответника договор за продажба на процесната стока, чиято цена претендира да му бъде заплатена. Направен е извода, че представената пътно-прехвърлителна разписка не доказва закупуването от страна на ответника на натоварената на камион рег. № Вр ЕА 2979 3000 кг. царевица, тъй като стоката е била превозена и предадена на друг получател. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства /при съобразяване с разпоредбите на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.154 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса/ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон.
С оглед на изложеното, формулирания от касатора материалноправен въпрос налице ли е търговска сделка, ако същата не е сключена в писмена форма не е съществен, тъй като от него не зависи изхода на спора. Преди всичко, в случая не се касае за формален договор /тъй като предмет на продажбата е движима вещ/ и сключването му може да бъде установено с всички допустими по ГПК доказателствени средства. По настоящото дело съдът е извършил преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл.327 ТЗ е направил извода за неоснователност на предявения иск, тъй като не е доказано, че ответникът се явява купувач на процесната стока. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост, изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства, представлява касационно основание за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно разпоредбата на чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения материалноправен или процесуален въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърденията си какво е значението на поставения материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК състав на търговската колегия на Върховия касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІVа състав № 171/17.06.2008 год., постановено по гр.дело № 3988/2007 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: