О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр.София, 16.02.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 890/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч”АД/предишно наименование „Е” ЕАД/, гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение, постановено на 09.03.2009 год. по гр.дело № 3294/2007 год. в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 43 състав от 28.05.2007 год. по гр.дело № 9519/2005 год., с което е уважен предявеният от Д. С. С. от с. В., Софийска област отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и е признато за установено по отношение на ответника-касатор, че ищецът не дължи сумата 4 882,86 лева, представляваща едностранно служебно начислена коригирана стойност на потребена електроенергия за изминал период м.ноември 2003 год. – м.ноември 2004 год., извършена на основание чл.49, ал.1, т.2 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителни мрежи на производители и потребители /НППРЕМПП/ по повод съставен констативен протокол № 00054/18.11.2004 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че не е отдадено значение на съставения констативен протокол, който не оспорен послужил като основание за санкционно коригиране на сметката за ползуваната ел.енергия през процесния период съгласно чл.49 и сл. от Наредбата/отм./.
В приложение към касационната жалба, като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, решавани противоречиво от съдилищата, които касаят основанието за възникване на спорното вземане, представляващо корекция в сметките за електроенергия на абонат за изминал период от страна на електроразпределителното дружество. Приложил е към жалбата решение на Софийски районен съд от 06.08.2007 год. по гр.дело № 18039/2006 год. и решение на Софийски апелативен съд № 29/12.02.2007 год. по гр.дело № 2118/2006 год., за които решения липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба Д. С. С. от с. В., Софийска област чрез процесуалния си представител адвокат З от САС поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решене въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Преценявайки законността на извършената от ответника-касатор едностранна корекция на дължимите от ищеца суми за потребена ел.енергия за изминал период, съдът е приел, че приложимите към случая материалноправни норми са тези на Закона за енергетиката /ДВ, бр.18 от 05.03.2004 год./, с пар.2 от ПЗР, на който е отменен Закона за енергетиката и енергийната ефективност, въз основа на който е издадена и процесната НППРЕМПП/отм./. Извършената контролна проверка върху измервателния уред е от месец ноември 2004 год., когато е бил действуващ цитирания пар.2 от ПЗР на Закона за енергетиката, с който са отменени административно-наказателните разпоредби на ЗЕЕЕ, при което положение е направен извода, че преизчисляването на задължение на ищеца за предходен период на основание правила и норми, които са били отменени към този момент /чл.49, ал.1, т.2 НППРЕМПП/отм./ е незаконосъобразно.
При тези данни същественият материалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора е свързан с приложението на чл.49 от отменената към момента на извършената проверка НППРЕМПП и наличието на надлежно предоставено правомощие на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира дължимите от потребителя суми за изминал период.
По отношение на така поставения материалноправен въпрос, обаче, не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Неправилно е позоваването на противоречива съдебна практика на съдилищата, тъй като по делото липсват данни, че представените към жалбата две съдебни решения са влезли в законна сила. Цитираната разпоредба на ГПК има предвид практиката на съдилищата, произнесли се по различен начин с влезли в сила решения по граждански или търговски дела по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. Този извод следва категорично от нормата на чл.291 ГПК, уреждащ правомощията на Върховния касационен съд по уеднаквяване на съдебната практика. В случая въззивният съд е приложил точно материалния закон и касаторът не доказва противоречива практика на съдилищата по поставения от него съществен правен въпрос. Нещо повече, на настоящия съдебен състав е служебно известно аналогично произнасяне по този въпрос и от различни състави на Търговска колегия на ВКС /напр. р. № 1081/07.02.2008 год. по т.дело № 657/2007 год., р. № 641/06.10.2008 год. по т.дело № 287/2008 год./, както и на други съдилища в страната – напр. влязло в сила решение на Апелативен съд-В. Търново № 157/09.07.2008 год. по в.гр.дело № 90/2008 год.
Що се отнася до поставените в допълнителното изложение процесуални въпроси свързани с характера на съставения от ответника констативен протокол по отменената НППРЕМПП, неговата доказателствена стойност, както и относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, тези въпроси не са съществени, тъй като от тях не зависи изхода на конкретния спор. Освен това по отношение на тези въпроси, касаторът не представя доказателства за наличие на противоречива съдебна практика, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в настоящето производство в размер на сумата 350 лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение, постановено на 09.03.2009 год. по гр.дело № 3294/2007 год.
ОСЪЖДА „Ч”АД, гр. С., ул.”Ц” № 330 да заплати на Д. С. С. от с. В., Софийска област сумата 350/триста и петдесет/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР