О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.115
гр.София, 25.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 714/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А”О. , гр. В. срещу решението на Софийски апелативен съд № 28/12.03.2008 год. по гр.дело № 1871/2007 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Врачанския окръжен съд № 1430/06.08.2007 год. по гр.дело № 544/2006 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца касатор срещу „Е”А. , гр. К. иск за договорна неустойка за забавено плащане на цената по сключения между тях договор за изработка от 14.07.2005 год. за разликата над присъдените 51 712,90 лева до предявения размер – 364 888,38 лева както и по отношение на оставената без разглеждане въззивна жалба в частта относно предявения иск за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху претендираната главница в размер на сумата 11 228,54 лева, по който липсва произнасяне в първоинстанционното решение. Касаторът е обжалвал въззивното решение и в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение относно уважения насрещен иск за неустойка по същия договор, предявен от „Е”А. като е осъден „А”ЕО. да заплати сумата 185 892,36 лева и е изменено основанието за дължимост на сумата, както и по отношение на присъдените 5 683,50 лева-обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД на посочената главница за периода на забавата до предявяването на иска.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал съдържанието на сключения между страните договор от 14.07.2005 год. за демонтаж на стара и монтаж на нова дограма на процесните седем обекта, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Неправилно е отхвърлена претенцията на касатора за предявения от него иск за договорна неустойка за забавено плащане на дължимото възнаграждение за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер и не е разгледана претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху претендираната главница, която има акцесорен характер. В противоречие с данните по делото съдът е приел, че ищецът също се явява неизправна страна по договора, с което е станал причина за неизпълнението на възложителя. Изцяло неоснователен се явява според касатора предявеният насрещен иск, който погрешно е уважен от съда заедно с претенцията за забавено плащане като е присъдена мораторна неустойка за неизпълнение на задължения, за които такава неустойка не е договорена.
В приложението към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се навеждат доводи, че въззивният съд се е произнесъл по поставените съществени процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС относно неустойките, изразена в цитираните три броя решения № 1577/28.11.1994 год. по гр.дело № 195/1994 год.; № 1253/20.10.1999 год. по гр.дело № 265/1999 год. и № 526/24.03.1998 год. по гр.дело № 1987/1997 год. на различни състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба „Е”А. , гр. К. не изразява становище по направените оплаквания и допустимостта на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Преценката относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за допускане, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващия съд по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.92, ал.1 ЗЗД, а именно, че отговорността за заплащане на неустойка от страна на неизправния длъжник се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, което тя обезпечава и обезщетява, поради което се дължи само в случаите и при условията, за които е договорена и не може да бъде приложена за друг вид неизпълнение.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение в частта му, с която е уважен предявеният от ответника „Е”А. насрещен иск за неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 185 892,36 лева заедно с претенцията за обезщетение в размер на 5 683,50 лева за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД на посочената главница, която претенция има акцесорен характер. Прието е, че е налице пълно неизпълнение от страна на „А”О. на поетите в чл.7.2 и чл.5.2.9 от договора задължения да представи при сключване на договора доказателства, че е застрахован за имуществена отговорност за вреди съгласно чл.171, ал.1 ЗУТ, както и да подпише запис на заповед за 10% от стойността на всеки подобект при завършване на работите. При тези данни е направен извода, че за посоченото неизпълнение подизпълнителят дължи предвидената в чл.6.9 от договора неустойка в размер на 20% от стойността на съответния подобект. Посочената неустойка обаче е уговорена като мораторна, а не компенсаторна и според клаузите на договора се дължи при забавено изпълнение с повече от 20 дни на основното задължение на подизпълнителя по отношение работата му на отделните подобекти, които са обвързани с конкретно определени срокове, съгласно приетия от страните график за изпълнение-приложение № 2 към договора. Прилагайки клаузата на чл.6.9 от договора към твърдяното от ищеца по насрещния иск неизпълнение, съдът е присъдил неустойка за неизпълнение на задължения, за които не е предвидена.
Постановеното въззивно решение в частта му относно предявения насрещен иск е в противоречие с постоянната практика на ВКС по поставения съществен материалноправен въпрос, отразена в посочените от касатора три решения, както и много други /напр. р. от 30.04.2008 год. по т.дело № 59/2008 год.; р. № 597/06.06.2005 год. по т.дело № 914/2004 год. по описа на ВКС/, в които се приема, че неустойката се дължи само за неизпълнение на задълженията, за които е договорена.
С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото следва да се насрочи за разглеждане на касационната жалба в частта й относно предявените насрещни искове по чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД в открито заседание.
По отношение на останалата обжалвана част от въззивното решение настоящият състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. При разглеждане на първоначално предявения иск за заплащане на мораторната неустойка по чл.6.10 и 6.11 от договора предвидена за забавено плащане от страна на главния изпълнител на дължимите суми за извършената от подизпълнителя работа на процесните седем подобекта, въззивният съд е решил поставения съществен материалноправен въпрос в съответствие със закона и постоянната съдебна практика на ВКС. Съдът е направил изводите си за частична основателност на предявения иск до размера на присъдената сума от 51 712,90 лева след като е преценил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства, включително заключенията на назначените експертизи. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото извършена от съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Що се отнася до оплакването на касатора, че въззивният съд е оставил без разглеждане въззивната му жалба по отношение на претенцията за заплащане на дължимата мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД/предявена за 11 228,54 лева/ върху присъдената от първоинстанционния съд главница по уважения първоначално предявен иск за неустойка, правилно САС е посочил, че касаторът е следвало да потърси защита по реда на чл.250, ал.1 ГПК, като поиска да бъде допълнено решението на първоинстанционния съд, което не съдържа произнасяне по този иск. В тази част въззивното решение има характер на определение и следва да бъде потвърдено на основание чл.274, ал.2 ГПК.
С оглед на всичко изложено дотук и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 28/12.03.2008 год. по гр.дело № 544/2006 год. в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Врачанския окръжен съд № 1430/06.08.2007 год. по гр.дело № 544/2006 год. в частта му, с която е уважен предявеният насрещен иск за неустойка за сумата 185 892,36 лева ведно със законната лихва като е изменено основанието за дължимост на неустойката по чл.6.9 от договора, както и иска за обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 5 683,50 лева за периода 16.06. – 12.09.2006 год.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на предмет на обжалване въззивната жалба на „А”О. , гр. В. в частта относно предявения от него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 11 228,54 лева.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 831,52/три хиляди осемстотин тридесет и един лв. 0.52/лева, след което делото да се насрочи в открито заседание за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: