О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№156
гр.София, 24.03.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 536/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П”О. , гр. Ш. срещу решението на Софийски апелативен съд № 134/05.03.2009 год., постановено по гр.дело № 2277/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на СГС, ТО, VІ-9 състав № 30/28.07.2008 год. по гр.дело № 989/2007 год., с което е отхвърлен като погасен по давност предявеният от ищеца-касатор срещу „Б”АД, гр. С. иск за сумата 47 812,64 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност” на лек автомобил „П” рег. № С* със срок на валидност 2001 год., която сума ищецът е осъден да заплати солидарно с виновния водач, причинил ПТП на 30.09.2001 год. и е заплатил на наследниците на починалите при катастрофата лица.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се съображения за нарушение на разпоредбите на ТЗ във връзка с погасителната давност по договорите за застраховка „гражданска отговорност”. Навежда доводи,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно началния момент на давностния срок, с който се погасява иска на застрахования срещу неговия застраховател за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение по сключения между тях застрахователен договор. Поддържа становище, че давността за застрахования започва да тече от момента, когато е удовлетворил увредения при ПТП /респ. неговите наследници/, от който момент става изискуемо вземането му към застрахователя. Позовава се и на решението по воденото от наследниците на починалите при ПТП гражданско дело, по което застрахователят е участвувал като трето лице-помагач и същото е влязло в сила на 15.08.2005 год. Изразява становище, че поставеният материалноправен въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора е разрешен от съда в противоречие със закона и константната практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба ЗД”Б”АД, гр. С. поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от съда въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на СГС, с което е отхвърлен като погасен по давност предявеният от застрахования срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” иск по чл.229 КЗ, съотв. чл.409/отм./ТЗ, действувал към момента на възникване на спорните правоотношения. Прието е, че погасителната давност при искове за вземания по застрахователните правоотношения по застраховка „гражданска отговорност” тече от датата на застрахователното събитие, независимо кога тези вземания са станали изискуеми предвид изричната разпоредба на чл.392/отм./ТЗ. Прието е също, че привличането на ответното д. като трето лице-помагач в процеса между пострадалите лица и застрахования причинител на вредите не прекъсва давността, ако не е предявен обратен иск срещу привлечената страна.
С оглед на изложеното, поставеният от касатора материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора е началният момент, от който започва да тече давностния срок по иска, предявен от застрахования причинител на ПТП срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност” – дали това е датата на застрахователното събитие или момента, когато застрахованият е обезщетил увредените лица и вземането му е изискуемо.
По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденият в решението отговор на този въпрос е изцяло в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС, изразена в т.14 от ППВС № 7/1977 год. /което не е изгубило сила/ и р. № 144/26.01.2010 год. по т.дело № 532/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановено при действието на новия ГПК. Константната практика на ВКС е в смисъл, че правата по договора за застраховка „гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие. За разлика от общата разпоредба на чл.114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка специалната нормативна уредба на давността при застраховките приета в чл.392/отм./ТЗ изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Ето защо, за погасителната давност на исковете срещу застрахователя е без значение датата, на която застрахованият по застраховка „гражданска отговорност” е обезщетил пострадалото при ПТП трето лице. Отговорността на застрахователя по иска по чл.409/отм./ е договорна и застрахования черпи правата си пряко от застрахователния договор за разлика от регресните искове по чл.402/отм./ и чл.407/отм./ТЗ, които законът е предоставил на застрахователя в защита на неговите регресни и суброгационни права за възстановяване на платеното от него обезщетение срещу причинителя на вредите.
По делото е безспорно установено, че застрахователното събитие е настъпило на 30.09.2001 год., а искът е предявен пред съда на 07.05.2007 год. след изтичането на 5-годишния давностен срок по чл.392/отм./ТЗ. Привличането на застрахователя като трето лице-помагач по делото, образувано срещу прекия причинител на вредите или изплащането на дължимото обезщетение от делинквента на пострадалото лице не е основание за изменение началния срок на давността по договора за застраховка „гражданска отговорност”, който е изрично определен от закона.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 134/05.03.2009 год., постановено по гр.дело № 2277/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: