О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр.София, 26.01.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 465/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. П. от гр. С., подадена чрез процесуалните му представители адвокатите Н. Х. и В. Т. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав, постановено на 11.02.2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 30 състав от 30.04.2008 год. по гр.дело № 19186/2006 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу В. Т. Т. от гр. С. иск по чл.240 ЗЗД за заплащане на 4 730 лева, представляваща получена в заем сума, за обезпечаването на която е издаден запис на заповед от 07.03.2002 год., както и претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 920 лева за забавено плащане на претендираната главница.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, тълкувал е погрешно съдържанието на представения запис на заповед, доказващ наличието на сключен договор за заем, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС, според която ако записът на заповед не представлява менителничен ефект поради липса на някои от задължителните му реквизити, приложима е конверсията на недействителния поради липса на форма запис на заповед в облигационен договор по чл.240 ЗЗД. Позовава се на приложените към жалбата р. № 26/24.03.2005 год. по гр.дело № 1143/2003 год. на ВКС-ІІ г.о., р. № 557/26.06.2007 год. на ВКС-ТК, р. № 608/12.06.2007 год. по гр.дело № 649/2006 год. на ВКС-ІІ г.о., р. № 740/18.04.2002 год. по гр.дело № 1148/2001 год. на ВКС-V г.о., р. № 642/29.05.2002 год. по гр.дело № 1423/2001 год. на ВКС, V г.о. и р. № 72/05.04.2004 год. по гр.дело № 2645/2002 год. на ВКС-ІV г.о.
Ответницата по касационната жалба В. Т. Т. от гр. С. не ангажира становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение, като е направил извода за неоснователност на предявения от касатора иск по чл.240 ЗЗД. Анализирайки целият фактически и доказателствен материал по делото въззивният съд е приел, че представения запис на заповед не доказва наличието на твърдяното каузално правоотношение, тъй като от съдържанието му не се установява сключването на договор за заем между страните по делото. Липсват данни, че посочените в менителничния документ суми /4100 лева + 630 лева/ са дадени в заем и в тази връзка записът на заповед /който не представлява действителен менителничен документ поради противоречието между датата на падежа и датата на издаването му/ няма характер на разписка, която удостоверява получаването на тези суми. Прието е също, че тъй като договорът за заем е реален, с оглед разпоредбата на чл.127, ал.1 от действуващия към момента на гледане ГПК/отм./ в тежест на ищеца е да докаже, че реално е предал на ответницата сумата, чието връщане претендира като дадена в заем. След извършена цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е приел, че остава недоказан основният правопораждащ факт на предаването на престацията, в резултат на което е направил извода, че ответницата не дължи връщането й на посоченото от ищеца правно основание – чл.240 ЗЗД.
По отношение на поставения от касатора-ищец съществен материалноправен въпрос относно връзката между записа на заповед и твърдяното каузално правоотношение по договор за заем, като причина за издаването му, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По повод поддържаното становище, че макар и абстрактна сделка записът на заповед се издава за обезпечаване на едно каузално задължение, съдът е разгледал и обсъдил доводите на ищеца относно наличието на сключен договор за заем с ответницата във връзка с посочената в записа на заповед сума-предмет на иска по чл.240 ЗЗД, в който смисъл е и цитираната практика на ВКС. В случая, обаче, позоваването на записа на заповед има отношение към доказването, а не към основанието на иска-т.е. касае се за доказателствен, а не за юридически факт /в този смисъл е р. № 26/24.03.2005 год. по гр.дело № 1143/2003 год. на ВКС-ІІ г.о./. Анализирайки съдържанието на представения запис на заповед въззивният съд е приел, че посочения частен документ няма характеристика на разписка за получаване на сумата, нито свързва факта на поетото задължение за заплащане на паричната сума с възникнало правоотношение по договор за заем. Предвид реалния характер на договора за заем, в производството по предявения иск по чл.240 ЗЗД ищецът следва да докаже, че реално е предал на ответника в заем сумата, чието връщане претендира. В тази връзка, с оглед конкретните фактически данни искът по чл.240 ЗЗД е отхвърлен, тъй като по делото не е доказан фактът на получаването на сумата от ответника.
Действително, в приложеното към жалбата решение № 557/26.06.2007 год. на ВКС е прието, че когато нередовният менителничен документ съдържа елементите на действителен договор за заем е приложима конверсия на недействителния от към формата си менителничен ефект в действителен облигационен договор по чл.240 ЗЗД. Във всички случаи, обаче, фактът на получаване на сумата от ответника не се презумира и при направено възражение този факт следва да бъде установен от ищеца с всички допустими от ГПК доказателствени средства, което по настоящото дело не е сторено. Въззивният съд е постановил решението си след цялостно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с процесуалните норми на чл.188, ал.1 и чл.127, ал.1 ГПК/отм./ и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон. Що се отнася до развитите от жалбоподателя оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, постановено на 11.02.2009 год. по гр.дело № 2576/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: