О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр.София, 27.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 994/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. Г.- А. от гр. К., подадена чрез процесуалния й представител адвокат Д. Д. от АК-Кюстендил срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1047/21.07.2009 год., постановено по гр.дело № 1202/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Кюстендилски окръжен съд от 15.02.2008 год. по гр.дело № 35/2007 год. въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищцата-касатор срещу „С”ООД, гр. К. иск по чл.74 ТЗ за отмяна решенията на ОС на дружеството от 29.08.2007 год. относно освобождаването й като управител на дружеството и задължаването й да оттегли пълномощията, дадени на В. А.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно в противоречие с данните по делото съдът е приел наличието на необходимия кворум от 50% за провеждане на процесното събрание съгласно първоначалната редакция на чл.18, ал.1 от учредителния договор, тъй като във вписания впоследствие от регистърния съд нов дружествен договор с р. № 896/07.09.2006 год. е записан кворум от 75%, който е действувал до прогласяването за нищожна посочената клауза в тази част с решение от 24.04.2008 год. по т.дело № 5/2008 год. на ОК-Кюстендил.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навежда доводи, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: валидно ли е вписано в търговския регистър обстоятелство по отношение на съдружниците до момента, в който не е прогласено неговото несъществуване, недопустимо вписване или нищожност.
Ответникът по касационната жалба „С”Е. , гр. К. поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищцата-касатор иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на ответното дружество, проведено на 29.08.2007 год. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че е спазена процедурата по свикване и провеждане на събранието, че взетите решения са от компетентността на ОС и не противоречат на устава или на императивни норми на ТЗ. Направен е извода, че е спазен необходимия кворум от 50% съгласно първоначалната редакция на чл.18, ал.1 от Устава на „С”ООД, тъй като ОС на дружеството никога не е приемало решение за въвеждане на квалифициран кворум от 75%, а и Търговския закон не съдържа императивна разпоредба за изискуем кворум от 75%, а чл.137,ал.3 ТЗ не предвижда за вземането на процесните решения изискване за квалифицирано мнозинство. Прието е, че вписването на несъществуваща промяна поради погрешното записване на цифрата „75%” в клаузата на чл.18, ал.1 от вписания с решението от 07.09.2006 год. на фирмения съд дружествен договор по фирменото дело няма действие в отношенията между членовете на дружеството, а е противопоставимо само в отношенията на трети добросъвестни лица до установяване на нищожността му с решението от 24.04.2008 год. на ОС-Кюстендил и последващото отразяване в търговския регистър.
С оглед на изложеното поставеният от касатора материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора е относно действието на вписано в търговския регистър несъществуващо обстоятелство по отношение на съдружниците до момента, в който не е прогласено неговото несъществуване, недопустимо вписване или нищожност. По отношение на така поставения въпрос, обаче, е налице задължителна практика на ВКС, изразена в ТР № 1/06.12.2002 год. по т.дело № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничението между две хипотези: Несъществуващо обстоятелство е липсващото/невзетото/решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, какъвто е и настоящия случай. В този случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство поначало не е съществувало към датата на регистърното решение. Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Разликата между двете хипотези се състои в това, че в първия случай вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от момента на вписването до заличаването му при условията на чл.493 ГПК, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Постановеното в този смисъл въззивно решение е изцяло в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1047/21.07.2009 год., постановено по гр.дело № 1202/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: