О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр.София, 30.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 572/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ф”Е. , гр. П., подадена чрез процесуалния представител а. Р. Р. от АК-Пловдив срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 719/21.01.2009 год., постановено по в.т.дело № 164/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Пазарджишкия окръжен съд № 78/11.12.2007 год. по т.дело № 98/2006 год. апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу „А”Е. , гр. П. иск за заплащане на сумата 70 346,34 лева, представляваща обезщетение за вреди от извършена на 09.07.2006 год. кражба на цигари от търговски склад на ищеца в резултат на неизпълнени от страна на ответника задължения по сключен договор за охрана на обекта, действувал през процесния период.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, основавайки се само на заключението на назначената експертиза; неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, свързан с преценката на събраните по делото доказателства и заключението на съдебната експертиза – чл.188, ал.1 и чл.157, ал.3 ГПК/отм./, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложените към жалбата ППВС № 7/27.12.1965 год. и три решения на различни състави на ВКС, както следва: р. № 591/03.11.2008 год. по т.дело № 335/2008 год. на І т.о., р. № 737/10.11.2008 год. по т.дело № 316/2008 год. на ІІ т.о., р. № 707/17.03.1977 год. по гр.дело № 3417/1976 год. на ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба „А”Е. , гр. П. чрез процесуалния си представител а. Е. Бързанова от АК-Пазарджик поддържа, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение апелативният съд е постановил решение по съществото на спора, с което е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор за охрана, изразяващи се в стойността на липсващи цигари в размер на 70 346,34 лева в резултат на извършена кражба в охранявания обект. Анализирайки целият доказателствен материал по делото /включително показанията на разпитаните свидетели, заключението на назначената експертиза, материалите по дознание № 898/2006 год. по описа на РПУ-Пазарджик, съдържащи: протокол за оглед на местопроизшествието, придружен със снимков материал, протоколи за разпит на свидетели и т.н./ съдът е направил извода, че по делото остава недоказан основния факт, а именно – че вещите, за които се твърди, че са предмет на престъпно посегателство са се намирали в склада на ищеца. Липсват доказателства и за това чия собственост са цигарите, чиято липса се претендира, в кои счетоводни сметки са заприходени, тъй като няма данни за извършено предаване за съхранение от „Ф”ООД на „Ф”Е. и в тази връзка, че ищцовото дружество е претърпяло вреди от неизпълнение на договора си с ответника.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за задължението на съда при постановяване на решението да обсъди всички доказателства е релевантен по делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните съгласно чл.188, ал.1 и 2, чл.127, ал.1 и чл.157 ГПК/отм./. В случая апелативният съд е решил делото като е приложил разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК/отм./ относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства, както и доводите и възраженията на страните в изпълнение на цитираните процесуални норми, в резултат на което е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск. С тези си действия съдът е действувал правилно и не е разрешил изложения процесуален въпрос в противоречие с трайната съдебна практика, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за необоснованост, изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства представляват основания за касиране на обжалваното решение поради неговата неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка приложените към касационната жалба три броя решения на отделни състави на ВКС/постановени по реда на отменения ГПК от 1952 год./ не обосновават основание за допускане по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като различния краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата. Ето защо, не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС или наличие на противоречива съдебна практика по поставения процесуалноправен въпрос, който е предмет на настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 719/21.01.2009 год., постановено по в.т.дело № 164/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: