О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№399
гр.София, 22.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 434/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Търговска лига-Н. аптечен център”АД, гр. С., подадена чрез пълномощника му адвокат И от САК срещу определението на Варненския апелативен съд № 56/06.02.2009 год., постановено по в.ч.т.дело № 57/2009 год. С това определение въззивният съд е потвърдил определението на Варненския окръжен съд № 2103/04.12.2008 год. по т.дело № 1143/2008 год. в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „В”ООД, гр. В. срещу „Търговска лига-Н. аптечен център”АД, гр. С. чрез налагане на запор върху банкови сметки на бъдещия ответник до размера на сумата 400 000 лева при условие, че молителят внесе парична гаранция. Със същото определение апелативният съд е изменил първоинстанционното определение само в частта му относно определената на молителя парична гаранция от 16 000 лева на 40 000 лева и го е задължил да внесе разликата над първоначално определения размер.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна на основание чл.278, ал.2 ГПК, като излага подробни съображения.
Ответникът по частната жалба „В”ООД, гр. В. не ангажира становище пред настоящата инстанция в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия констатира,че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл.389, респ. чл.390 ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Възможността за обжалването му предвидена в чл.396, ал.1 ГПК сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК обаче, определя компетентност на ВКС само по отношение за определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. – от друг състав на ВКС. Следователно, за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай контролът е двуинстанционен. На обжалване пред ВКС би подлежало само определението на въззивния съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба по чл.396 ГПК, респ. когато определението по обезпечението е постановено за първи път от въззивния съд.
Следователно, определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл.389 и сл. ГПК не е от категорията съдебни актове посочени в чл.274, ал.3 ГПК, подлежащи на касационен контрол – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер. То има действие до приключване на исковото производство и при наличие на предвидените в закона предпоставки, обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Видно от данните по делото Варненският апелативен съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение от първоинстанционния съд. В случая редът на обжалване по чл.396, ал.1 ГПК е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение от по-горен съд, поради което същото не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения подадената частна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Търговска лига-Н. аптечен център”АД, гр. С. срещу определението на Варненския апелативен съд № 56/06.02.2009 год., постановено по в.ч.т.дело № 57/2009 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: