О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№257
гр.София, 18.05. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 532/2008 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗПОД”Д”, гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Б състав, постановено на 05.06.2008 год. по гр.дело № 1777/2006 год. в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 05.04.2006 год. по гр.дело № 3648/2005 год. в частта, с която е отхвърлен обратният иск на И. К. С. от гр. С. срещу „Д”АД, гр. С. за сумата 1 349 лева, въззивният съд е осъдил ответника-касатор на основание чл.409/отм./ТЗ да заплати посочената сума, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност” ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се съображения за нарушение на разпоредбите на чл.392/от./ и чл.409/отм./ТЗ, във връзка погасителната давност по договорите за застраховка.
В допълнително изложение касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно началния момент на давностния срок, с който се погасява иска на делинквента срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност” за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение след като е удовлетворил увредения при ПТП. Навеждат се доводи, че така поставеният съществен правен въпрос е решен в противоречие с константната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, тъй като е игнорирано правилото на чл.392 пр.второ/отм./ТЗ. Приложени са р. № 504/11.04.2006 год. по гр.дело № 3251/2004 год. на ВКС-ІV г.о. и р. № 94/17.04.2007 год. по т.дело № 92/2007 год. на Великотърновския апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба И. К. С. от гр. С. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение в обжалваната му част относно предявения обратен иск.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивният съд е уважил предявеният обратен иск по чл.409/отм./ТЗ в предявения му размер. Не е уважено възражението на ответника-касатор за изтекла погасителна давност, като е прието, че началото на давностния срок за вземането на застрахования делинквент срещу застрахователя по договора за застраховка „гражданска отговорност” започва да тече не от датата на застрахователното събитие, а от момента когато е обезщетил пострадалото трето лице /респ. суброгиралият се в правата му негов застраховател по застраховка „каско”, който е ищец по главния иск/. Изложени са съображения, че преди да удовлетвори пострадалия, делинквента няма правно основание да претендира застрахователно обезщетение от своя застраховател, тъй като вземането му не е изискуемо.
Въззивното решение на СГС в частта му относно обратния иск съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос относно погасителната давност по иска по чл.409/отм./ТЗ, предявен от застрахования делинквент срещу неговия застраховател по риска „гражданска отговорност” и началния момент от който започва да тече давностния срок.
Така поставения съществен правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС, която е в смисъл, че правата по договора за застраховка „гражданска отговорност” се погасяват с изтичането на петгодишна давност от настъпването на застрахователното събитие. За погасителната давност на исковете срещу застрахователя е без значение датата, на която правоимащият е бил обезщетен от застрахованото лице. В този смисъл е т.14 от ППВС № 7/04.10.1978 год., р. № 3742/31.10.1983 год. по гр.дело № 2288/1983 год. на ВКС-І г.о., р. № 626/29.09.1987 год. по гр.дело № 446/1987 год. на ВКС-ІV г.о., р. № 327/20.02.1979 год. по гр.дело № 2566/1978 год. на ВКС-І г.о. и др., които са служебно известни на настоящия състав на ВКС.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно предявения обратен иск по чл.409/отм./ТЗ и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 05.06.2008 год. по гр.дело № 1777/2006 год. в частта му, с която е уважен предявеният от И. К. С. от гр. С. обратен иск по чл.409/отм./ТЗ и е осъдено „Д”АД, гр. С. да заплати застрахователно обезщетение в размер на 1 349,84 лева ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 27/двадесет и седем/ лева, след което делото да се насрочи в открито заседание за разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: