Определение №477 от по търг. дело №264/264 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 477
 
гр.София, 03.08.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско  дело под № 264/2009 година
 
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Л. от гр. С., подадена чрез пълномощника адвокат К. Николов от САК срещу решението на Софийски градски съд, ГО, втори „Д” въззивен състав № 337/26.11.2008 год., постановено по гр.дело № 2429/2007 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение на СРС, 64 състав по гр.дело № 13711/2006 год. по отношение на предявения от ищцата-касатор срещу ЗПАД”А”А. , гр. С. иск по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането за разликата над присъдените от въззивния съд 6 000 лева до пълния размер от 9 000 лева на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 13.03.2006 год.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения относно степента на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата и размера на обезщетението.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, позовавайки се на противоречие на постановения съдебен акт с практиката на ВКС във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане.
Ответникът по касационната жалба ЗПАД”А”, гр. С. не ангажира становище по основанието за допустимост на касационно обжалване и оплакванията за неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от съществено значение за решаването на възникналия между страните спор-предмет на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е отменил частично първоинстанционното отхвърлително решение като е уважил предявеният от ищцата-касатор срещу застрахователя иск по чл.226, ал.1 КЗ за сумата 6 000 лева и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над присъденото обезщетение до пълния му предявен размер от 9 000 лева. Въз основа на извършена цялостна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приел, че в резултат на процесното ПТП жалбоподателката действително е получила описаните в исковата молба травми на шийния гръбнак и гръден кош, от което е претърпяла значителни болки и страдания. Прието е също, че определено по справедливост обезщетението за тези болки и страдания възлиза на сумата 9 000 лева, за колкото е предявен иска. Анализирайки събраните по делото доказателства, обаче, въззивният съд е достигнал до извода, че с действията си пострадалата също е допринесла за увреждането, тъй като в нарушение на чл.22, ал.1 от Закона за движение по пътищата се е движела с ниска скорост. По тази причина е прието, че е налице 1/3 съпричиняване на вредоносния резултат, поради което на основание чл.51, ал.2 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение е намален на сумата 6 000 лева.
В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касатора е приложението на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. По отношение на този въпрос не е изпълнено нито едно от визираните в чл.280, ал.1 ГПК изисквания. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС, с които Софийски градски съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. В случая, както вече беше посочено, намаляването на присъденото обезщетение се дължи на приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалата, а не на несъответствието му с размера на претендираните вреди. Що се касае до преценката на отделните факти по делото относими към определяне конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост и съобразяване от въззивния съд налице ли е съпричиняване и в каква степен от страна на пострадалото лице, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и необсъждане в цялост на събрания по делото доказателствен материал представляват основания по чл.281, т.3 ГПК за касиране на обжалваното решение поради неправилност, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, втори „Д” състав № 337/26.11.2008 год., постановено по гр.дело № 2429/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top