О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
гр.София, 20.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 630/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С”ЕО. , гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Зл. Куртев от АК-Силистра срещу решението на Варненския апелативен съд № 44/09.03.2009 год., постановено по в.т.дело № 16/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Силистренския окръжен съд № 32/24.10.2008 год. по т.дело № 170/2007 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на „Т”О. , гр. К. сумата 40 892,15 лева, представляваща цена на закупена, но незаплатена стока ведно със законната лихва, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 5 578,98 лева за забавено плащане на посочената главница за периода до предявяването на иска и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Оспорва се и процесуалното представителство на ищеца по делото, тъй като според касатора, представляващата ищцовото дружество адвокат Е не е надлежно упълномощена от законния представител на „Т”О. , а преупълномощена от негов пълномощник Х. К. , който не би могъл да упражни тези процесуални права предвид изричната забрана на чл.20 ГПК/отм./. Навеждат се доводи, че неправилно е изчислена мораторната лихва като е прието, че изискуемостта на вземането е от датата на доставката, вместо от датата на поканата, от който момент купувачът изпада в забава съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, а данни за отправена покана по делото липсват.
В допълнително изложение към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като се изтъква, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос относно процесуалното представителство на ищеца, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Навеждат се доводи, че е нарушена и разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, според който длъжникът изпада в забава от деня на поканата и в тази връзка неправилно е присъдено обезщетение за забавено плащане от датата на извършените доставки. Към изложението са приложени ТР № 1/17.03.1993 год. по гр.дело № 3/1993 год. на ОСГК относно процесуалното представителство на търговския пълномощник; определение № 5331/03.08.2000 год. по адм.дело № 3751/2000 год. на ВАС относно приложението на чл.20 ГПК/отм./, както и р. № 19/01.02.2008 год. по гр.дело № 632/2007 год. на ВКС-ІІІ г.о., според което при неоснователност на иска за главницата, неоснователен се явява и искът за мораторна лихва върху това вземане.
Ответникът по касационната жалба „Т”О. , гр. К. не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният от „Т”О. иск по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 40 892,15 лева, както и обективно съединения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на присъдената главница за периода на забавата, считано от датата на издадените фактури до предявяването на иска пред съда. Прието е, въз основа на данните по делото, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения във връзка с продажбата на течни горива – бензин и евро дизел. Анализирайки целия фактически и доказателствен материал по делото въззивният съд е направил решаващия извод, че ответникът в качеството му на купувач дължи на основание чл.327, ал.1 ТЗ цената на закупената, но частично неизплатена стока по издадените от продавача фактури двустранно оформени с подписите на представители на страните, които не са оспорени. Получаването на горивата по всяка една доставка е документирано и с приложените към фактурите първични документи – пътни листове и експедиционни бележки. Основателен с оглед данните по делото се явява и иска за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на присъдената сума за периода от фактурирането на стоката до предявяването на иска пред съда, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
При тези фактически данни поставеният от ответника-касатор процесуален въпрос относно процесуалното представителство на ищеца в процеса не е съществен, тъй като е без значение за крайния изход на делото, който е обусловен от предвиденото в чл.327, ал.1 ТЗ задължение на купувача да заплати цената на закупената стока. Ответникът няма правен интерес да се позовава на нарушени чужди права, независимо от факта дали е налице такова нарушение. В тази връзка приложеното към касационната жалба ТР № 1/17.03.1993 год. по гр.дело № 3/1993 год. на ОСГК на ВКС в случая е неотносимо.
Не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по отношение на поставения от касатора материалноправен въпрос за момента, в който възниква задължението за заплащане цената на закупената стока и необходимо ли е длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни задължението си по чл.327, ал.1 ТЗ за да изпадне в забава при неизпълнението му. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл.84 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Необходимостта да бъде поканен от кредитора да изпълни задължението си като условие за изпадане в забава, законът предвижда само по отношение на вземания, за които няма определен срок за изпълнение. В случая, обаче, се касае за срочно задължение, тъй като задължението на купувача да заплати цената възниква в момента на получаване на стоката освен, ако страните не са уговорили някакъв друг срок /аргумент от разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ/, каквито данни липсват по делото. Постановеното в този смисъл решение е в съответствие със закона и задължителната съдебна практика, изразена в ТР № 137/17.11.1955 год. по гр.дело № 126/1955 год. на ОСГК на Върховния съд на НРБ, съгласно което от деня на получаване на стоката купувачът дължи нейната цена заедно с лихвите. В тази връзка приложеното към жалбата р. № 19/01.02.2008 год. по гр.дело № 632/2007 год. на ВКС-ІІІ г.о. не обосновава наличие на твърдяното противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, тъй като липсва идентичност между предмета на делата. Предмет на цитираното съдебно решение е вземане за обезщетение от неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, по отношение на което законът не предвижда срок за изпълнение, поради което преди да изпадне в забава е необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора да заплати претендираното обезщетение. Както вече беше изложено, в случая се касае за срочно задължение, за изпълнението на което законът не предвижда длъжникът да бъде поканен. Що се отнася до развитите от жалбоподателя оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 44/09.03.2009 год., постановено по в.т.дело № 16/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: