О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр.София, 07.05.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 9/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д”АД, гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд № 63/17.07.2008 год., постановено по гр.дело № 1992/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски районен съд от 16.02.2007 год. по гр.дело № 5844/2006 год. въззивният съд е уважил предявеният от ЗД”Б”АД, гр. С. иск по чл.402/отм./ във вр. с чл.407/отм./ТЗ като е осъдил ЗПАД”Д”, гр. С. да заплати сумата 1 358,25 лева, представляваща изплатено на пострадалото трето лице застрахователно обезщетение по застраховка „каско” за причинени от собственика на МПС застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност” вреди настъпили при ПТП на 07.03.2000 год. в гр. С..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се съображения,че погрешно въззивният съд е приложил разпоредбите, уреждащи погасителната давност по отношение вземанията и задълженията по договора за застраховка „гражданска отговорност”. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел за начало на петгодишния давностен срок момента на изплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на собственика на пострадалия автомобил вместо деня на настъпване на застрахователното събитие. Навеждат се доводи, че законодателят изрично свързва течението на давността при застраховките със застрахователното събитие, а не с изискуемостта на вземането, позовавайки се на разпоредбата на чл.392/отм. ТЗ.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК твърдейки, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, както и противоречиво разрешаване на поставения съществен материалноправен въпрос от съдилищата, видно от приложеното решение на СГС, постановено на 14.06.2006 год. по гр.дело № 3653/2005 год. по аналогичен спор.
Ответникът по касационната жалба ЗД”Б”АД поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване въпреки противоречивото решение на поставения въпрос за приложението на давността при регресните искове от някои състави на СГС с оглед установената практика на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е уважил предявеният от ЗД”Б”АД иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ за възстановяване на заплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „каско” на собственика на увредения при ПТП лек автомобил. Прието е, че с факта на изплащане на дължимото застрахователно обезщетение ЗД”Б”АД се е суброгирал в правата на увредения срещу прекия извършител на деликта, респ. неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност” до размера на реално претърпените вреди. Направен е решаващият извод, че се касае за самостоятелен иск почиващ на закона, по отношение на който е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от датата на изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, а не от датата на деликта. В тази връзка е прието, че в случая давностния срок не е изтекъл, тъй като плащането е извършено на 13.04.2000 год., а исковата молба е депозирана по пощата на 13.04.2005 год. видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена.
С оглед данните по делото същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за изхода на делото се свежда до началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател по чл.402, ал.1/отм. ТЗ по отношение на делинквента, респ. застрахователя на гражданската му отговорност. Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос е в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС, обобщена в ППВС № 7/77 от 04.10.1978 год. В т.14 на цитираното постановление Пленумът на ВС приема, че суброгацията в правата на увредените лица се осъществява чрез регресни искове, по отношение на които важи общата давност по чл.110 и сл. ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащите лица. Това е така, защото основанието не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на пострадалото лице и даденото от закона в полза на неговия застраховател право на регрес. В тази връзка неоснователно е соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и твърдяното противоречиво разрешение на въпроса от съдилищата, представляващо основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложеното към жалбата решение на СГС от 14.06.2006 год. по гр.дело № 3653/2005 год./за което липсват данни, че е влязло в сила/ има инцидентен характер и не обосновава противоречива съдебна практика по смисъла на цитирания текст, който има предвид практиката на съдилищата, произнесли се по съществения правен въпрос с влезли в сила /поне две/ решения постановени по граждански или търговски дела.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 63/17.07.2008 год., постановено по гр.дело № 1992/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: