О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр.София, 27.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 933/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. К. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат В. Д. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІVа състав, постановено на 16.03.2009 год. по гр.дело № 2073/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 66 състав от 21.03.2008 год. по гр.дело № 5008/2005 год., с което е отхвърлен като погасен по давност предявеният от ищеца-касатор срещу М. Й. Т. от гр. С. пряк менителничен иск по чл.535 във вр. с чл.538, ал.1 и чл.481, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 4 000 щ.долара, евентуално левовата й равностойност от 8 795,20 лева, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 08.11.2000 год. с падеж 08.12.2000 год., както и иска за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница в размер на 5 522,51 лева, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е квалифицирал иска по чл.535 вместо по чл.534 ТЗ като иск за неоснователно обогатяване, в резултат на което е достигнал до погрешния извод, че претенцията е погасена по давност. Навеждат се доводи, че в хипотезата на чл.534 ТЗ искът се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване исковете по менителницата записа на заповед или чека, а не от датата на падежа, посочен в записа на заповед както е приел съда.
В допълнителна молба към касационната жалба касаторът най-общо сочи, че обжалваното решение е неправилно по отношение на правната квалификация на главния иск и прилагане на разпоредбите за давността, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК без да излага никакви конкретни доводи и съображения в тази насока.
Ответникът по касационната жалба М. Й. Т. от гр. С. чрез процесуалния си представител адвокат Т. С. от САК поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като погасен по давност предявеният от ищеца-касатор иск за заплащане на сумата 4 000 щ.д./евентуално левовата й равностойност/ по издадения и подписан от ответника запис на заповед от 08.11.2000 год. с падеж 08.12.2000 год., както и иска за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху посочената главница, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Изхождайки от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум както и допълнително извършеното от ищеца уточнение с молбата му от 12.09.2005 год., съдът е квалифицирал претенцията, основаваща се изцяло на вземането по издадения запис на заповед като пряк менителничен иск по чл.535 във вр. с чл.538, ал.1 и чл.481, ал.1 ТЗ. Прието е, че съгласно чл.531, ал.1 ТЗ, който се прилага по силата на разпоредбите на чл.537 и чл.538 ТЗ и по отношение на записа на заповед, искът се погасява с тригодишна давност, считано от падежа – 08.12.2000 год. С оглед данните по делото в случая посоченият специален давностен срок е изтекъл на 08.12.2003 год., а искът е предявен от 06.06.2005 год. Липсват данни за спиране или прекъсване на давността, тъй като молбата на ищца за издаване на изп.лист по реда на чл.237 ГПК/отм./, която е отхвърлена от съда, е била подадена през 2004 год. след изтичане на давността. Прието е също, че доколкото съдът е сезиран с пряк менителничен иск, а не с иск по чл.534, ал.1 ТЗ, не е налице хипотезата на ал.2 на цитирания текст относно началния момент на давността, която се прилага само по отношение на иска за неоснователно обогатяване, какъвто иск в случая не е предявен.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е формулирал същественият материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, нито е изложил конкретни доводи, обосноваващи наличие на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, което е негово задължение съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГК ТК на ВКС. Наведените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, неправилно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която има предвид противоречие със задължителната практика на ВКС по постановения съществен правен въпрос, която включва ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК на ВКС при действието на ЗСВ, както и решенията на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 от новия ГПК, каквито касаторът въобще не сочи. В съответствие с постоянната и непротиворечива съдебна практика съдът е квалифицирал предявения иск, изхождайки от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум, уточнени допълнително с молбата му от 12.09.2005 год. Въз основа на конкретните данни по делото съдът е приел, че предмет на спора е пряк менителничен иск по чл.535 във вр. с чл.538, ал.1 ТЗ, а не иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ, какъвто иск приносителят на менителница, запис на заповед или чек може да предяви след като изгуби исковете по тях поради давност или поради неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІVа състав, постановено на 16.03.2009 год. по гр.дело № 2073/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: