О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр.София, 27.03.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 723/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. М. от АК-Ст. Загора срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 67/25.07.2008 год., постановено по в.т.дело № 299/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Старозагорския районен съд № 3/28.02.2008 год. по гр.дело № 1329/2007 год., с което са отхвърлени предявените от касатора-ищец срещу „Б”Е. , гр. С. обективно съединени искове за заплащане общо на сумата 8 297 лева, представляваща суми по банков влог по разкрита от банката партида на името на ищеца разпределена в пет срочни депозита изплатени на трето лице, както и иска за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 2 904 лева върху посочената главница, която претенция има акцесорен характер.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Погрешно според касатора за да отхвърли иска съдът се е позовал на разпоредбите на чл.75, ал.2 ЗЗД и чл.422, ал.3 ТЗ, игнорирайки нормата на чл.75, ал.1 ЗЗД, според която изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него лице, което в случая предвид данните по делото не е било направено.
В допълнително изложение като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на ТР № 128/25.03.1986 год. по гр.дело № 96а/1985 год. на ОСГК на ВС и на р. № 40/22.04.1996 год. по гр.дело № 816/1995 год. на петчленен състав на ВС-ГК.
Ответникът по касационната жалба „Б”Е. , гр. С. не ангажира становище по направените оплаквания и допустимостта за касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В тази връзка твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение и прилагайки разпоредбите на чл.75, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.3 ТЗ е направил извода за неоснователност на предявения иск. Прието е въз основа на цялостна преценка на събраните по делото доказателства, че извършеното плащане на лицето Милен Г. Ш. е редовно и това изпълнение освобождава банката от задължението й към ищеца, тъй като при тегленето на сумите и закриването на сметките на 28.09.2004 год. посоченото лице е представило влоговите документи и личната карта на титуляра на сметките, като по този начин недвусмислено се е легитимирал като лице овластено да получи изпълнението.
В изложението си касаторът не е конкретизирал същественият материалноправен въпрос, но с оглед данните по делото той се свежда до следното: освобождава ли се банката от задълженията си по договора за влог, ако добросъвестно ги е изпълнила към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, представяйки издадения влогов документ и лична карта се явява овластено да получи изпълнението, легитимирайки се като титуляр на влога.
По така поставения и разрешен съществен материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираното от касатора ТР № 128/25.03.1986 год. по гр.дело № 96а/1985 год. ОСГК на ВС е приело, че при изплащане от страна на ДСК на суми по влогове на лице, което се е представило със загубена или открадната спестовна книжка и с паспорт на титуляра на влога, отношенията се уреждат съобразно общите правила за изпълнение на задълженията по ЗЗД. Прието е също, че ДСК се освобождава от задължението си към вложителя по договора за влог, когато добросъвестно го е изпълнило към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи суми от влога, ако плащането е извършено преди вложителят да уведоми ДСК, че са изгубени/откраднати/ спестовната книжка и паспорта му. В този случай титулярът на влога има право на иск срещу лицето, което е получило сумите. Постановеното в този смисъл съдебно решение е в съответствие със закона /общите норми на ЗЗД и специалната норма на чл.422, ал.3 ТЗ/, както и с цитираната практика на ВКС.
Що се отнася до оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, тези оплаквания представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 67/25.07.2008 год., постановено по в.т.дело № 299/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: