Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр.София, 23.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар Лилия Златкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1010/2009 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във вр. с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59/2007 год. в сила от 01.03.2008 год./. Образувано е по касационна жалба на „Е”АД, гр. В. на „Е”ЕАД, гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 25/18.01.2008 год., постановено по в.т.дело № 758/2007 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Варненския районен съд, ХХХІ състав № 1938/18.06.2005 год. по гр.дело № 2816/2006 год., с което е уважен предявеният от К. В. В. от гр. В. отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ и е признато за установено, че ищецът не дължи на „Е”АД/с предходно наименование „Е”АД/, гр. В. сумата 7 334,60 лева – начислена стойност за ползувана електроенергия за периода м.август 1999 год. – 16.10.2003 год., мораторна лихва в размер на 2 209,34 лева за периода 25.01.2004 год. – 20.12.2005 год., както и разноски в размер на 190,88 лева по издадения изпълнителен лист от ВРС по гр.дело № 6557/2005 год.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Излагат се съображения, че нарушавайки разпоредбите на чл.188, ал.1 и чл.127, ал.1 ГПК/отм./ съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни и необосновани изводи досежно спорните правоотношения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователен предявения иск по чл.254 ГПК/отм./.
Ответникът по касационната жалба К. В. В. от гр. В. не се явява и не взема становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за неоснователна.
Не са налице твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон.
Видно от данните по делото, правното основание на предявения иск е чл.254 ГПК/отм./. Оспорва се от страна на ищеца вземането на ответника по издадения в негова полза на основание чл.237, б.”к” ГПК/отм./ изпълнителен лист от 01.02.2006 год. по гр.дело № 6557/2005 год. на Варненския районен съд за сумата 7 334,60 лева, представляваща стойност на ползувана, но незаплатена ел.енергия за периода от м.август 1999 год. до 16.10.2003 год., отчетена по показания на електромер парт. № 2* с констативен протокол № 5932/16.10.2003 год. ведно със законната лихва, мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 2 209,34 лева върху посочената главница, както и 190,88 лева съдебни разноски. Предмет на предявения отрицателен установителен иск е фактическата дължимост на сумата по издадения изпълнителен лист. В производството по този иск подлежи на изследване основният спорен въпрос относно съществуването на материалноправните предпоставки за реализиране на процесното вземане. С оглед разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК/отм./ за разпределянето на доказателствената тежест между страните в процеса, взискателят по издадения изпълнителен лист следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът-възраженията си срещу това вземане. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната в процеса – т.е. не зависи от качеството й на ищец или ответник, а от отношението й към спорното право – дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му. В тази връзка ответникът по иска следва да докаже своето изпълняемо вземане – както основанието му, така и неговия конкретен размер.
По делото, обаче, липсват доказателства, установяващи основателността на вземането на ответника – предмет на издадения изпълнителен лист. Видно от заключенията на назначените експертизи в счетоводството на дружеството не се съхранява никаква първична документация за потребената и заплатена от ищеца ел.енергия до месец декември 2003 год. Представените по делото справки са изготвени едностранно от ответника и дори не носят белезите на първичен счетоводен документ. При извършените проверки от вещите лица се установява, че процесният електромер е бил двойнотарифен, но поради липса на часовников превключвател, същият е работел като еднотарифен и стойността на енергията се е отчитала по една скала. Посоченият в констативния протокол № 0100005932/16.10.2003 год. /послужил като основание за издадения протокол № 226”RПД” от 16.10.2003 год./ фабричен номер на проверения електромер е 4315553. Различни от процесния фабричен номер са посочените фабрични номера на електромерите в представените като доказателства във въззивното производство карнети за процесния обект, който факт компрометира изцяло истинността на отчетените в тях показания за потребена електроенергия. Липсват и данни за периода на отчитане, както и за стойността на незаплатеното количество ел.енергия от потребителя през процесния период.
При тези фактически данни обоснован и законосъобразен се явява направеният от съда извод, че ищецът не дължи сумата по издадения изпълнителен лист, тъй като ответникът не е установил по един безспорен начин основателността и размера на вземането си, по повод на което е издаден. Не е налице твърдяното нарушение на процесуалната норма на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, тъй като при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил доводите на страните.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./, постановеното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с пар.2, ал.3 от ПЗР на сега действуващия ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 25/18.01.2008 год., постановено по в.т.дело № 758/2007 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!