О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№354
гр.София, 04.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 340/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. Д. Г. от гр. Д. срещу определението на Добричкия окръжен съд № 316/21.11.2008 год., постановено по ч.гр.дело № 774/2008 год. С това определение въззивният съд е потвърдил определението на Добричкия районен съд № 156/11.09.2008 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 1448/2009 год. поради недопустимост на предявения иск, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника “Ю”ЕООД/в ликвидация/ гр. Д., че ищцата не дължи сумата от 6 000 лева, представляваща начислени такси и др.разходи – за адвокатско възнаграждение и вещо лице, които недължимо са й били събрани в хода на образуваното срещу нея изпълнително производство по изп.дело № 25 по описа на ЧСИ Н. Ж. рег. № 811 с район на действие Окръжен съд-Добрич.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане същото да бъде отменено, а заедно с него и прекратителното определение на първоинстанционния съд, който да разгледа по същество предявения отрицателен установителен иск.
В допълнително изложение сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК като поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се позовава на приложеното решение № 171/29.05.2006 год. по т.дело № 165/2006 год. на Пловдивския апелативен съд, за което липсват данни, че е влязло в сила.
Ответникът по частната жалба „Ю”ЕООД/в ликвидация/, гр. Д. не ангажира становище по изложените основания за допускане на касационно обжалване и направените оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който е от категорията на определенията по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по гр.дело № 1448/2008 год. на ДРС поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и петитум и допълнително направените уточнения съдът е приел, че с предявения иск се цели оспорване на действия на съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело, които не подлежат на самостоятелен съдебен контрол по реда на обжалването предвиден в чл.435 ГПК. Прието е също, че посочените действия не могат да бъдат оспорвани и чрез отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК /на който текст се позовава ищцата в частната си жалба/, който предвижда различен фактически състав – новонастъпили факти след постановяването на решението по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Този иск касае защита на изпълняемото право, а не цели да се защитят нови права на длъжника по изпълнението.
Съгласно разпоредбите на чл.278, ал.4 и чл.274, ал.3 ГПК, за да бъде допуснато касационно обжалване, необходимо е да са налице предпоставките предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, а именно: произнасяне от страна на въззивния съд по съществен процесуален или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; разрешаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
Видно от съдържанието на частната жалба и допълнителното приложение към нея, частният жалбоподател не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Посочил е най-общо, че този въпрос се свежда до реда за защита на длъжника по изпълнителното дело, когато на взискателя са преведени суми, надвишаващи неговото вземане.
По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от изискванията предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Наведените в частната жалба доводи всъщност представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност и са пороци относими към правилността на обжалвания съдебен акт, поради което са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на касатора на наличието на противоречива съдебна практика по поставения съществен правен въпрос, тъй като липсват данни, че представеното към ч.жалба решение на Пловдивския апелативен съд № 171/29.05.2006 год. по т.дело № 165/2006 год. е влязло в сила. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид противоречие с практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни решения по граждански дела/поне две/ по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е конкретния случай.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Добричкия окръжен съд № 316/21.11.2008 год., постановено по ч.гр.дело № 774/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: