О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр.София, 06.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 788/2008 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „З”ЕООД, гр. Д., подадена чрез процесуалния му представител а. Д. З. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 69/10.07.2008 год., постановено по т.дело № 417/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Кюстендилския окръжен съд от 02.01.2008 год. по т.дело № 17/2007 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. К. С.янов от гр. Д. срещу ответното дружество-касатор иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството относно изключването на ищеца като съдружник, поемане на дружествените му дялове от другия съдружник и продължаване на дейността на дружеството като еднолично ООД, решавайки спора по същество апелативният съд е уважил предявения иск и е приел за установено по отношение на ответника, че с решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 27.08.2002 год. по ф.дело № І-657/1999 год. по партидата на „З”ООД, са вписани посочените несъществуващи обстоятелства.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, изолирано е тълкувал части от съдържанието на представения по делото „присъствен лист”, представляващ протокол за проведеното на 19.08.2002 год. общо събрание, което е довело до погрешния извод, че липсват валидно взети решения относно изключването на съдружника-ищец, поемане на дружествените му дялове от другия съдружник-ЮЛ и продължаване дейността на дружеството като еднолично ООД.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос относно предмета на предявения иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, който въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на ТР № 178/30.06.1986 год. по гр.дело № 150/1985 год. на ОСГК на ВКС, определение № Ф-89/05.06.1992 год. по ф.дело № 55/1992 год. на ВКС-V г.о. и определение № 107/01.07.1997 год. по ф.дело № 65/1997 год. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба В. К. С.янов от гр. К. чрез пълномощника си а. А. К. от АК-Кюстендил поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания за неправилност на въззивното решение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното въззивно решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение апелативният съд е уважил предявения иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, като е приел за установено по отношение на ответното дружество, че с решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 27.08.2002 год. по ф.дело № І-657/1999 год. по партидата на „З”ООД са вписани несъществуващи обстоятелства относно изключване на съдружника В. К. С.янов, поемане на дружествените му дялове от оставащия съдружник „З”ООД и продължаване дейността като еднолично ООД със същото наименование. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства и като е тълкувал съдържанието на представения протокол за проведеното на 19.08.2002 год. ОС /наречен присъствен лист/ е констатирал, че на стр.8 от същия събранието е решило да не взема решения по т.2 и т.3 от дневния ред и същите да се оставят без разглеждане. По този начин независимо от извършената промяна в дневния ред /т.1 е станала т.2, съответно-т.2 относно изключването е станала т.3/ при изричното последващо записване в протокола, че по тези две точки няма взети решения от ОС на дружеството, съдът е направил решаващия извод, че с решението на фирмения съд по партидата на дружеството са вписани несъществуващи обстоятелства относно изключването на ищеца от дружеството и свързаните с това последици.
В изложението си касаторът сочи, че същественият правен въпрос се свежда до предмета на предявения иск, който според него не е решението на Кюстендилския окръжен съд за вписване на посочените обстоятелства по фирменото дело, а установяване на невзето решение от ОС на дружеството, като отмяната на вписването е последица от евентуалното уважаване на предявения установителен иск.
По така поставения и разрешен съществен правен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед данните по делото, правилна е дадената от съда правна квалификация на предявения иск. Съгласно ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС искът с правно основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство. Целената правна последица е прилагането на чл.498 ГПК/отм./ – заличаване на вписването или съответното обстоятелство. По смисъла на този текст „вписване” е не само техническата дейност по отразяване на охранителното съдебно решение в търговския регистър, а и регистърната дейност на съда по допускане на това вписване, представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването в регистъра. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Несъществуващо обстоятелство е липсващото/невзето/ решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към дата на регистърното решение. Касае се за самостоятелен иск, чрез който заинтересованото лице, което не е участвувало в охранителното производство би могло да установи с ползуващо се със сила на пресъдено нещо решение порочността на вписаното в охранителния акт обстоятелство, а не просто да констатира, че вписаното обстоятелство не съществува към момента на вписването му, каквото становище касаторът неправилно застъпва в подадената от него жалба. По настоящото дело съдът е приложил точно материалния и процесуалния закон, като е съобразил решението си с посочената задължителна практика на ВКС. В тази връзка цитираното ТР № 178/30.06.1986 год. по гр.дело № 150/1985 год. на ОСГК е неотносимо към конкретния случай, тъй като касае отмяната на нотариалния акт за собственост при уважаване на иска по чл.108 ЗС. Цитираните в касационната жалба две определения на състави на ВКС-V г.о. /№ Ф-89/05.06.1992 год. по ф.дело № 55/1992 год. и № ф-107/01.07.1997 год. по ф.дело № 65/1997 год./ третират съвсем различни въпроси, свързани с това кои охранителни актове подлежат на обжалване и лицата легитимирани да обжалват тези актове.
Що се отнася до оплакванията на касатора за необоснованост на въззивното решение, изразяваща се в необсъждане в цялост на събраните по делото доказателства и погрешно тълкуване съдържанието на представения протокол на процесното ОС, посочените оплаквания представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по чл.281, ал.1 ГПК поради неговата неправилност, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на изложените съображения и на основание чл.288 ГПК състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 69/10.07.2008 год., постановено по т.дело № 417/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: