О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр.София,18.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 150/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. К. срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 80/04.11.2009 год., постановено по в.гр.дело № 392/2009 год. С това решение въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение на Районен съд-Нови пазар № 59/23.04.2009 год. по гр.дело № 454/2008 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Т”О. , гр. П. срещу О. К. иск по чл.45 вр. с чл.51 ЗЗД за сумата 12 470,33 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат на неправомерни действия на ответника във връзка с проведен открит конкурс по възлагане на малка обществена поръчка за основен ремонт на ОУ”Х”, с. К..
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и противоречие на материалния закон. Излагат се съображения, че ищецът няма право да претендира по общия гражданскоправен ред от възложителя на малка обществена поръчка обезщетение за вреди поради незаконосъобразност на проведената процедура по ЗОП, респ. по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, които са специални нормативни актове по отношение нормите на ЗЗД. Навеждат се доводи, че такава възможност е предвидена едва с разпоредбата на чл.120а ЗОП/обн. в ДВ, бр.37/2006 год./, която обаче не намира приложение относно процедури, започнали преди 01.07.2006 год., каквато е процесната.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Навежда доводи за необходимостта от формиране на съдебна практика по съществен материалноправен въпрос относно възможността участниците в процедури по ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки да претендират по общия гражданскоправен ред обезщетения за вреди от незаконосъобразна процедура. Излага съображения, че произнасянето от ВКС по така поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „Т”О. , гр. П. поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „Т”О. срещу О. К. иск за непозволено увреждане за сумата 12 470,33 лева – претърпени вреди в резултат на неправомерни действия на ответника при проведената процедура за възлагане на малка обществена поръчка. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал главната претенция по общия текст на чл.45, ал.1 ЗЗД вместо по чл.49, ал.1 ЗЗД и по този начин се е произнесъл по непредявен иск, поради което постановеното решение се явява недопустимо и след обезсилването му е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав по предявените искове.
В касационната си жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК при формулиран материалноправен въпрос: може ли да се претендират по общия исков ред обезщетения за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразна процедура, проведена по реда на ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки преди изменението обн. в ДВ, бр.37/2006 год. Така поставеният материалноправен въпрос касае предмета на спора и е важен, но към настоящия момент не се явява съществен за изхода на делото, тъй като по този въпрос липсва произнасяне от страна на съда по същество. Както беше посочено, с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуални въпроси, обезсилил е първоинстанционното отхвърлително решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Поставеният материалноправен въпрос ще има значение при постановяване на решение по съществото на спора, каквото решение в момента не е налице. В този смисъл е и ТР № 1/2009 год. на ОС на Гражданската и Търговската колегия на ВКС, в което е прието, че правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по разрешения съществен материалноправен или процесуален въпрос; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по този въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването на неясна правна норма, каквито данни в случая липсват.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд, постановено на 04.11.2009 год. по в.гр.дело № 392/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!