О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр.София, 23.07.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 60/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т”Е. , гр. С., подадена чрез пълномощника му адвокат Ст. Атанасов от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 195/08.07.2008 год., постановено по гр.дело № 1256/2007 год. в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на СГС, VІ ТО, 8 състав от 08.02.2007 год. по гр.дело № 277/2005 год. /поправено по реда на чл.192, ал.2 ГПК-отм. с решение от 03.04.2007 год./ в осъдителната му част, с която е осъден ответника-касатор да заплати на „К”А. , гр. П. сумата 54 795,20 лева, представляваща подлежаща на възстановяване внесена гаранция по сключения между страните договор за наем на автомобили от 18.09.2000 год., както и да заплати допълнително сумата 1 324 лева, представляваща увеличение на иска пред въззивната инстанция ведно със законната лихва върху присъдените суми и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално – неправилно. Излагат се съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като е следвало да бъдат заведени отделни искове за всяка депозитна вноска, която се изчислява и дължи самостоятелно за отделните наети автомобили. Навеждат се доводи, че необосновано и незаконосъобразно, нарушавайки правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса, съдът е уважил предявения иск като е оставил без уважение направеното възражение за прихващане от страна на ответника с негово насрещно вземане за вреди от неизпълнени договорни задължения от страна на наемателя за активна маркировка на наетите автомобили, послужило като основание за отказ от страна на застрахователя да бъде заплатена застраховка „каско” за откраднат по времедействието на договора автомобил.
В допълнително изложение касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поддържа становище, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата и са от изключително значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока за отговор ответникът по жалбата „К”АД/с предишно наименование „Ю”АД/, гр. П. е подал насрещна касационна жалба по чл.287, ал.2 ГПК срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част относно предявения иск за заплащане на мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 488,79 лева върху претендираната главница, увеличен на сумата 9 639,88 лева пред въззивния съд, който е отхвърлил иска в увеличения му размер. Излага становище, че неправилно съдът е приел, че за да изпадне в забава длъжникът е следвало да бъде поканен да изпълни задължението си, въпреки че падежът на изпълнението е бил определен и това е датата на изтичане срока на договора. Позовава се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Първоначалната касационна жалба на „Т”Е. , гр. С. е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав на ВКС, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от значение за решаването на възникналия между страните спор-предмет на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение е уважен предявеният иск по чл.79 ЗЗД, като въз основа на данните по делото и с оглед клаузите на сключения между страните договор за наем на автомобили № 5086/18.09.2000 год. съдът е присъдил заплатената от наемателя гаранция за наетите автомобили, подлежаща на възстановяване след прекратяването на наемния договор, тъй като същият е изпълнил договорните си задължения с грижата на добър стопанин. Прието е за неоснователно направеното от ответника възражение за прихващане с негово насрещно вземане, представляващо обезщетение за вреди, настъпили в резултат отказа на застрахователя да изплати на наемодателя застрахователно обезщетение по сключения между тях договор за застраховка „каско” поради кражба на един от наетите автомобили. Анализирайки целия доказателствен материал по делото съдът е приел, че единствената причина за претърпените от ответника вреди, непокрити от застрахователя е липсата на активна индикация на процесния автомобил, което е задължение на ответника-касатор- собственик на автомобила, и страна по сключения застрахователен договор. По наемния договор такова задължение за наемателя няма предвидено, нито е уговорен специален режим за паркиране на наетите автомобили. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че наемателят е изпълнил поетите в чл.18-20 от наемния договор задължения, положил е дължимата грижа за сигурността на автомобила и опазването му от посегателство, поради което рискът от кражбата остава за собственика-наемодател на вещта. Постановеното въззивно решение е в съответствие с действуващата нормативна уредба и постоянната съдебна практика по аналогични дела.
С оглед данните по делото и изложението към касационната жалба разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото се свежда до това дали задължението за „активна индикация на МПС” по договора за застраховка „автокаско” се обхваща от обичайното задължение на наемателя за грижа и поддържане на наетия автомобил в техническа изправност и опазването му от посегателство. Жалбоподателят, обаче, не излага никакви съображения за наличие на някое от основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК по отношение на така поставения правен въпрос. Развитите доводи в касационната жалба представляват всъщност оплаквания за неправилност на въззивното решение и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи конкретна практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи, нито представя решения на съдилища, в които противоречиво се разрешава правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в обжалвания съдебен акт.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Що се отнася до поставения от касатора процесуален въпрос по отношение разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, нормата на чл.127 от отменения ГПК, респ. чл.154 от сега действуващия ГПК е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване. Редакцията на цитираната разпоредба е непроменена и гласи, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
По изложените съображения, подадената от „Т”Е. , гр. С. касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
При този изход на производството по отношение на жалбата на „Т”Е. , подадената от „К”А. , гр. П. насрещна касационна жалба не може да бъде разглеждана, ако не бъде разгледана по същество първоначално подадената касационна жалба. В този смисъл е разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК, според която производството по насрещната касационна жалба ще се проведе при наличие на висящо производство по редовна и допустима първоначална жалба, от чието разглеждане съдът не се е десезирал.
Водим от горното и на основание чл.288 и чл.287, ал.4 ГПК състав на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 195/08.07.2008 год., постановено по гр.дело № 1256/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: