О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр.София, 16.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 417/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б”О. , гр. Б. срещу решението на Софийски апелативен съд № 144/02.02.2009 год., постановено по т.дело № 1111/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Благоевградския окръжен съд № 17/15.02.2008 год. по т.дело № 102/2006 год. апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу О. Б. иск за заплащане на сумата 271 905,52 лева – неизплатена стойност на извършени строително-ремонтни работи на обект „Местен път с. Добринище-хижа Гоце Делчев” по договор за възлагане на обществена поръчка, както и обективно съединения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 101 012,90 лева, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
Жалбоподателят прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага съображения, че тълкувайки превратно фактите по делото въззивният съд е направил извода за неоснователност на предявените искове, като е приел, че процесните правоотношения са възникнали в резултат на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, регулирана от нормите на ЗОП, която не е завършена поради липсата на сключен договор между страните. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е квалифицирал предявеният иск по договорно основание въпреки предложената от ищеца възможна правна квалификация като претенция за неоснователно обогатяване по ЗЗД.
В приложението към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, свързан с правната квалификация на предявения иск и произнасянето на касационната инстанция по този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по иска О. Б. не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение, след отмяна на първоинстанционното осъдително решение, апелативният съд е отхвърлил предявеният иск за заплащане на сумата 271 905,52 лева, представляваща стойност на извършени от ищеца строително-ремонтни работи на обект от общинската пътна мрежа, както и претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ГПК, която има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на делото досежно главницата. За да мотивира извода си за неоснователност на главния иск съдът е приел, че с оглед твърденията на ищеца за възникване на договорни правоотношения в резултат на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, този иск намира правното си основание в разпоредбите на ЗОП. Прието е също, че тъй като процедурата по ЗОП не е приключила с договор между страните, съдържащ съществените елементи на договора за изработка по ЗЗД, към която уредба препраща чл.17, ал.1 ЗОП, ищецът не може да претендира стойността на извършените СРР на договорно основание, а само като обезщетение по правилата на извъндоговорните източници на задължения.
Постановеното въззивно решение съдържа произнасяне по процесуален въпрос, свързан с правната квалификация на главния иск, който е от съществено значение за изхода на спора. Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС, според която дадената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който е длъжен сам да определи правното основание на иска въз основа на изложените фактически основания и петитум. В този смисъл са р. № 51/07.04.2009 год. по т.дело № 623/2008 год., р. № 164/14.01.2010 год. по т.дело № 764/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, които имат задължителен характер. Видно от данните по делото, в хода на производството пред двете инстанции ищецът никога не е твърдял, че отношенията му с ответника се основават на договор, сключен по реда на ЗОП, тъй като такъв договор липсва. В обстоятелствената част на исковата молба сочи, че отношенията му се основават на устно възлагане на процесните СРР от страна на кмета на О. Б. и фактическото им извършване и приемане от представители на ответника. Твърди, че тези фактически действия не се регламентират от ЗОП, а от нормите на ЗЗД. В тази връзка в писмената си защита пред първоинстанционния съд е поискал в случай, че съдът приеме за установено липсата на договорна връзка между страните, искът да бъде квалифициран и разгледан на основание правилата за неоснователното обогатяване.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Доколкото по поставения правен въпрос има задължителна съдебна практика на ВКС, основанието за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1, а не т.3 на същия текст на ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 144/02.02.2009 год., постановено по т.дело № 1111/2008 год.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 7 458,37 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!