О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 274
гр.София, 25.05. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 77/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БАРП”Б”, гр. С., подадена ч. процесуалния му представител адвокат Св. Л. от АК-Пловдив срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, въззивно отделение ІV”Г” състав № 80/30.04.2008 год., постановено по гр.дело № 2* год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд № 86/04.04.2003 год. по гр.дело № 5881/2001 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу В. К. К. от гр. С. иск по чл.74 ЗЗД за сумата 3 152 щ.долара изплатена от сдружението за сметка на ответника за погасяване на негово валутно задължение към „С”ЕООД за закупен автомобил на лизинг по договор № 2074/28.11.1994 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с данните по делото без да обсъди в цялост събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че въпреки наличието на доказано плащане от страна на ищеца на дълг на ответника към трето лице, не бил установен правния му интерес от изпълнението и в тази връзка е направен решаващият извод за липсата на елемент от фактическия състав на чл.74 ЗЗД и неоснователност на предявения иск.
В допълнително изложение от 31.07.2008 год. жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като обосновава противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и СГС по идентични дела, позовавайки се на приложените към жалбата р. № 324/27.06.2005 год. по т.дело № 599/2004 год. на ВКС-ТК, р. № 778/16.11.2004 год. по т.дело № 2050/2003 год. на ВКС-ТК, р. № 152/07.03.2006 год. по т.дело № 420/2005 год. на ВКС-ТК и р. на СГС, ІV”Д” в.о. от 25.07.2008 год. по гр.дело № 1920/2005 год., за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба В. К. К. от гр. С. не ангажира становище по изложените основания за допускане на касационно обжалване и направените в нея оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че не е налице правен интерес като елемент от фактическия състав на чл.74 ЗЗД за ищеца да погаси дълга на ответника към неговия кредитор по сключения между тях договор за лизинг, независимо от безспорно установеното по делото плащане от ищеца към „С”ЕООД; представеното по делото писмо на председателя на БАРП”Б” № 24/11.06.1996 год., съдържащо разпределението на сумите по лизингополучатели, в което фигурира и ответника, както и подписаната от него декларация от 07.06.1996 год.
Въззивното решение на СГС съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.74 ЗЗД и наличието на правен интерес за ищеца от изпълнението на чуждо задължение, представляващо основание за встъпване в правата на кредитора към неговия длъжник-ответник по предявения иск.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС, отразена в посочените в жалбата три броя решения, както и в решенията по аналогични дела №№ 466/2005 год., 1032/2005 год., 568/2007 год. и др. по описа на ВКС-Търговска колегия/които са служебно известни на настоящия състав на ВКС/, в които при идентична фактическа обстановка е прието наличието на правен интерес за ищеца да погаси дълга на своите членове на сдружението закупили автомобили на лизинг към техните лизингодатели.
С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и след внасяне от страна на касатора на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.27 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание, поради което на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, въззивно отделение, ІV”Г” състав № 80/30.04.2008 год. по гр.дело № 1604/2007 год.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160,89/сто и шестдесет лева + 0.89/лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: