О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
гр.София, 29.122009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 361/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПК”Е”, гр. Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 2/30.01.2009 год., постановено по гр.дело № 333/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Районен съд-Х. № 484/03.08.2007 год. по гр.дело № 417/2007 год., с което е осъден ответника-касатор на основание чл.233, ал.1 ЗЗД да предаде на ищеца – Районен кооперативен съюз Х. подробно описаното движимо и недвижимо имущество, отдадено под наем с договор от 10.05.1991 год., впоследствие подновен с наемен договор от 14.06.1994 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за нищожност на обжалваното решение като постановено в незаконен съдебен състав, евентуално за неговата неправилност поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
В допълнително изложение касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа становище, че е налице съществен процесуален въпрос, свързан с валидността на обжалваното въззивно решение, което в нарушение на императивната норма на чл.187, ал.1 ГПК/отм./ е постановено от съдебен състав на въззивния съд, в който е включен съдия, който не е участвувал при разглеждането на делото по същество в последното открито съдебно заседание. Навежда доводи, че това е довело до нищожност на постановения съдебен акт, позовавайки се на постоянната практика на ВКС, изразена в приложените към жалбата р. № 154/29.04.1999 год. по гр.дело № 91/1998 год. на петчленен състав на ВКС-ГК; р. № 109/1997 год. на ВКС-І г.о. и р. № 1553/12.11.2001 год. по гр.дело № 2554/2000 год. на ВКС-ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба Районен кооперативен съюз гр. Х. не ангажира становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният от Районен кооперативен съюз гр. Х. срещу ПК”Е”, гр. Х. иск по чл.233, ал.1 ЗЗД. Видно от данните по делото, в последното съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 14.01.2009 год., в което е даден ход на устните състезания, са участвували съдиите М. Д. и членове Т. Х. и А. Т. Съдебното решение е изготвено на 30.01.2009 год. и подписано от съдебен състав М. Д. , Т. Х. и съдия П. Г. , който не е участвувал при разглеждането на делото по същество в откритото съдебно заседание на 14.01.2009 год.
При тези фактически данни настоящият съдебен състав намира за основателни изложените от касатора доводи относно наличието на съществен процесуален въпрос, свързан с приложението на императивната норма на чл.187, ал.1 ГПК/отм./ и валидността на постановеното въззивно решение. В постоянната си и непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че съдебното решение е нищожно, когато в постановилия го състав участвува съдия, който не е взел участие в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото, тъй като е налице нарушение на процесуалните норми, които уреждат изискванията на неговата валидност. В този смисъл са приложените към касационната жалба р. № 154/29.04.1999 год. по гр.дело № 91/1998 год. на петчленен състав на ВКС-ГК, р. № 109/1997 год. на ВКС-І г.о., р. № 1553/12.11.2001 год. по гр.дело № 2554/2000 год., както и много други решения, които са служебно известни на настоящия съдебен състав, напр.: р. № 97/25.02.2004 год. по гр.дело № 574/2003 год. на ВКС-І г.о., р. № 1037/21.11.2008 год. по гр.дело № 3510/2007 год. на ВКС-ІІІ г.о., р. № 416/09.03.1999 год. по гр.дело № 2195/1998 год. на ВКС-V г.о., р. № 776/28.10.2009 год. по гр.дело № 1109/2008 год. на ВКС-ІІІ г.о. Обжалваното решение противоречи на цитираната съдебна практика.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на Хасковския окръжен съд и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
С оглед на изложеното и на основание чл.288 ГПК, съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 2/31.01.2009 год., постановено по в.гр.дело № 333/2008 год.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на сумата 50/петдесет/лева, след което делото да се насрочи в открито заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: